Обратно към: [Сбогом, деветнайсти век][Иван Христов][СЛОВОТО]

Топосът на срещата е ясен: кръчмата

                       Хроносът: все още неизвестен

Първа водка: формата е още неизбежна

                        бих казал, че съм модернист,

                        НЕ, по-скоро, вече, пост

                        модернист с

                        някои пост

                        комунистически

                        задръжки

                                       В пространството

                                       от ъгъла на чашата

                                       до ъгъла на мойте устни

                                       се мержелее някаква жена

                                       изтънчена,

                                                       по-тънка от ръба на чашата

                                                       по-тънка от бръснач

                                                       изрязва нежно силуета си

                                                       във моя мозък

Втора водка: О,о,о,о,о,о,о,о

                        същността ми не била

                        същност на овчица

                        по-скоро коч, НЕ, пръч

                        НЕ коч плюс пръч, вълче

                        НЕ вълк

                                   овца плюс вълк

                                   във форма на чакал

                                                  жената този път е в чашата

                                                  изпивам чашата НЕ Е,

                                                  това е само нейно

                                                  отражение

                               _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Седма водка: (И тук започва чалгата)

                 ХОР: Кочооо, Кочооо,

                                                    Кочооо,

                                          Кочооо Чистеменски,

                                          Защо уби жинатъ

         ЕРИНИИ: жинатъ и дицатъ

                 ХОР: Защо уби жинатъ

         ЕРИНИИ: жинатъ и дицатъ

                                                     Жената /предната/

                                                     съвсем я няма

                                           Ах, май че се разплисках

Обратно към: [Сбогом, деветнайсти век][Иван Христов][СЛОВОТО]

© Иван Христов. Всички права запазени!