Обратно към: [Сбогом, деветнайсти век][Иван Христов][СЛОВОТО]

Ний, никога не сме били

и няма да ни има.

                   Да бяхме се родили в Прага

                   или във Ямбол, през шейсет и осма...

                   (поне да имах огледалце с Митко Бомбата)

Едва докоснаха ни пионерски връзки...

(единствената вещ, която съм откраднал

е стихосбирка с Константин Павлов)

                                      Ний, никога не сме били

                                      и няма да ни има...

Жените ни отидоха на сватбено пътешествие

още преди сватбата.

Бащите ни изтръгнаха туптящите си сърца

и ги удавиха в карнобатски стъкленици.

Майките ни си изпраха лятото в пералнята,

а нас свариха със сапуна,

танцувайки със Рич и Торн,

танцувайки...

Децата ни пък предпочитат наште дядовци...

Ний, никога не сме били

и няма да ни има.

                    Животът ни, не е достоен за романи.

                    Отдавна липсват в него европейски жестове.

                                Дали не сме седмачета

                                родени още

                               преди да сме родени

               Затуй сега, висим със страшна сила

               черупки празни, изпочупени

               самотни и унили

               и вятърът във нас просвирва

                         Ний, никога не сме били родени

                         и никога не ще възкръснем

Обратно към: [Сбогом, деветнайсти век][Иван Христов][СЛОВОТО]

© Иван Христов. Всички права запазени!