![]() ![]() По първи петлиОт шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча. От пера на късни птици, от заплетените жици не намирам своята врата
Откога не съм се връщал в този град и в тази къща, откога ключът ръждясва в мен? Под прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще осъмна в цвете във ръка.
По първи петли закъснели следи преминават през мен и потъват в очите ми сутрин. Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят ми сутрин.
От вика на някой буден от смеха на някой влюбен ще усетя, че съм жив и нужен. Сред пера на ранни птици, сред безброй висящи жици ще намеря своята врата.
От кога не съм се връщал в този град и в тази къща, откога ключът ръждясва в мен? Под прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще осъмна в цвете във ръка.
По трети петли уморени мъгли се разкъсват от страх и се впиват в прозореца сутрин. Старият ключ се огъва от студ и го няма домът и я няма вратата сутрин.
![]() ![]() ![]()
© Михаил Белчев. Всички права запазени!
|