![]() ![]() Лодка в дъждаНа Найден Андреев и братя Аргирови
Дъждът вали, вали преди... Пълзи и дълго дращи по стъклата, а аз и този път оставам прав във тъмнината.
Като светулка плахо примижа една цигара нейде далече и аз дочувам шепот на жена която тръгва, тръгва вече
Дали пътува и сега онази малка книжна лодка, която сгънах на шега над някоя дъждовна локва.
А после пратих е към теб с молба при мен да се завърнеш дори в това море от много дъжд ти да побързаш, да побързаш
Сега вали, вали дъждът по прозореца. От вестник стар изрязвам стих. с много, много болка и препрочитам на глас как търси бряг в море от хора и дъжд книжна лодка,
Дъждът и този път вали, вали... Пълзи и дълго дращи по стъклата, а аз запалвам клечка от кибрит във тъмнината.
И само тази малка светлина изгаряща до болка във ръката, дано покаже пътя към дома на лодката и на жената.
![]() ![]() ![]()
© Михаил Белчев. Всички права запазени!
|