Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]

Ръцете ми останаха сами.

Дъхът ми счупи всякакви окови.

Разбрах, че в този ден ти се роди.

Камбаните забиха като нови.

Небето приближи се до страха,

за който бях разказвал вече в песен,

и ми прошепна тихо на ухо:

„Не се страхувай, имаш син небесен!“

И аз си спомних, че във Витлеем

роден е Той, и тръпнела звездата,

а ти роди се, само че през ден.

За мен и майката ти са чудесата.

И нека оня Бог да ни прости,

и да се знае, че е във душите,

че НЕГО нямаше ли го у нас,

не би изплакал ти по обед, сине!

И в тази свята нощ на колене,

пред Рождеството с бъдещите рани,

аз падам тук пред майката на Бог

и два пъти в краката на жена ми!

Обратно към: [Михаил Белчев][СЛОВОТО]

© Михаил Белчев. Всички права запазени!