![]() ![]() РождествоРъцете ми останаха сами. Дъхът ми счупи всякакви окови. Разбрах, че в този ден ти се роди. Камбаните забиха като нови.
Небето приближи се до страха, за който бях разказвал вече в песен, и ми прошепна тихо на ухо: „Не се страхувай, имаш син небесен!“
И аз си спомних, че във Витлеем роден е Той, и тръпнела звездата, а ти роди се, само че през ден. За мен и майката ти са чудесата.
И нека оня Бог да ни прости, и да се знае, че е във душите, че НЕГО нямаше ли го у нас, не би изплакал ти по обед, сине!
И в тази свята нощ на колене, пред Рождеството с бъдещите рани, аз падам тук пред майката на Бог и два пъти в краката на жена ми!
![]() ![]() ![]()
© Михаил Белчев. Всички права запазени!
|