Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]

В душата ми градина

речта си посади,

и на далеч отмина.

Речта ти реч роди.

Когато се завърна

речта си непозна;

когато ме прегърна

ти - майска светлина -

тя пак бе полетяла

- пчела от цвят на цвят -

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.

Обратно към: [Мара Белчева][СЛОВОТО]