![]() ![]() В душата ми градина...В душата ми градина речта си посади, и на далеч отмина. Речта ти реч роди.
Когато се завърна речта си непозна; когато ме прегърна ти - майска светлина -
тя пак бе полетяла - пчела от цвят на цвят - и от дъхът ти брала най-дивний аромат.
![]() ![]() ![]() |