Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

Неусетно и

безапелационно

човек

се трансформира

в имитация евтина

на каквото би

могъл да бъде.

С бързината

на разтваряща се

ефервесцентна таблетка

качествата оригинални губи.

Върви срещу

собствената си натура.

Изчерпан от стойност пластид.

Фигурата на новия свят –

венозно инжектирана с

физическа и

душевна перверзия –

морална отломка.

Робот администриран

посяга към сива течност,

все по-сива...

Среда механизирана без кислород.

Жадно пие от нея и

свиква

да възприема света

без сантименталности,

за да не ръждяса.

Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

© Миа Николова. Всички права запазени!