Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

Омраза, грубост и цинизъм

изключващо отблъскване

на повик към

замиране във храм

на висшето

безсмислие.

Запален зов

за помощ от

отричане.

Вулгарен ужас

празна сцена

кошмарен звън

на бясна ера

отключва гъвкаво и сръчно

процес на

зрелищно делене

на две до

близката далечност.

Във дълбина на zoom

душевност търси

намира

тътен,

пясък

и сълза със

покровител – вечността.

Последователно

превръща в

груба сянка

кодирания вик

на две лица

рутинно кръговратни

с обща точка.

Прониква в

схемата на

точна скала

без разделител

за отмерване

на единицата

лъжа

погледната

от разстояние.

Рефлексно: Докога?

Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

© Миа Николова. Всички права запазени!