Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

На Весела Димова

Свещта запалена

пред огледало

гори

крилете на щастливи

пеперуди,

сковава дните –

ягодова пяна –

върху гоблен от

вричания луди.

Ах, кадифени пеперуди!

В такт с метронома

пъплят – дух и воля –

върху пейзажните

картини на живота...

И съвсем в началото на Края

кремират се отново,

за да могат

да продължат летенето

във „пясъчен часовник“.

Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

© Миа Николова. Всички права запазени!