Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

Не, няма нищо поетично –

да изрисуваш думи върху

дланта на времето.

Да стържеш с нокти

от лъжите истина.

Борба за кислород –

обречена!

Да, всеки дъх тъче надежда

и по координатата изплъзва се

без миг.

В геометричната случайност

се люлее, гони времето

без лик.

Да, Няма Нищо...

Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

© Миа Николова. Всички права запазени!