Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

Болезнено усещане за старост

пристяга гърлото и ме гори.

Усещаш ме почти на тридесет,

а съм едва на тридесет и три.

Усещаш, в тази неразумна радост

неискрено не искам да заплувам.

Ти сигурно си мислиш, че на тридесет

не е възможно да ми се танцува.

Ти мислиш, че на тридесет години

не е възможно да си още млад,

да мразиш, да обичаш, да ревнуваш,

да раждаш и убиваш безпощадно.

Добри, безмислени и забранени,

и нямаме какво да си дадем.

Не е възможно ти да ме сънуваш,

а аз не мога да съм променен...

Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

© Любомир Калудов. Всички права запазени!