напред назад Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]



Номер 105


Видях как номер 105 умря.

Във болничната стая стана тихо

Лежащите обърнаха му гръб.

Припряно през главата го завиха.

 

Дежурният предател иззвъня.

Централа... 105 да се обади...

С умерена професионална скръб

приятен глас на близките предаде...

 

След 105 минути го свалиха

на каменния пристан, откъдето

заникъде със нищо се пътува

и няма две посоки на билета.

 

При старата набързо се отбиха.

Костюм. Чорапи. Вратовръзка. Риза.

На 105 места снахата претършува.

Получи книжката. И нервна криза.

 

Грижливо го разгледаха отвътре.

Кутията на мислите измиха.

Човешки поглед там не бе надничал.

Със 105 конеца го зашиха.

 

След него 105 роднини мъртви

предчувстваха трапезата след гроба.

Което беше мразил и обичал

се подчерта в последна скоба...

 

Какъв ли номер, някой ден

над болничното ми легло ще сложат...

 


напред горе назад Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

 

© Любомир Калудов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух