Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

Как старомодно е да можеш

в Бургас, под паметника да стоиш.

Да чакаш и да се тревожиш,

ръка на рамото да сложиш

и заедно да помълчиш.

Как старомодно е да искаш

най-истински да те обича тя.

Морето в шепи да притискаш,

черупки бели да разлистваш

и да й подариш цветя.

Как старомодно е да имаш

единствен дом, жена, деца.

От корабите изпотени да пристигаш,

очакването на ръце да вдигаш

и да потънеш в топла светлина.

Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

© Любомир Калудов. Всички права запазени!