Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

          На Коко

Реди художникът картини.

Дори и тази - беше я забравил.

От голите тела се изчервяват

и от море стените стават сини.

От цветове ателието гръмна.

"Добър съм. Малко съм се изоставил.

Галерия нали ми обещават,

започвам да рисувам щом се съмне..."

С обувките художникът заспива

сред тъжни недовършени богини,

галерии, изложби и чужбини.

Светът е пълен с перспектива.

Сънува Аполони, похотливи самки,

икони, стари котленски килими...

Едва ли, главоболието щом премине,

ще може сънищата да затвори в рамки.

Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

© Любомир Калудов. Всички права запазени!