Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

Отрязан коловоз. Последна гара.

Сред хората е. Никого не среща.

Как иска с някого да разговаря,

как иска да го питат нещо...

Последен влак. Последен пътник.

От масите покривките събират.

Той мислите си слуша. Женски стъпки

пробиват тишината и умират...

Среднощен автобус. Най-бавен.

Три думи да попита ще намери,

за улица, която е забравил,

за мястото, където беше вчера.

Последното стъпало до вратата.

Заспива без да се събува.

Сънува, че играе със децата.

Родопите и своя глас сънува...

Истанбул
март 1993 г.

Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

© Любомир Калудов. Всички права запазени!