Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

Неделята е в мокри пелени.

Неразповити хора, мисли и коли.

Дъжд, който е престанал да вали

разхвърля кратки многоточия.

Неделята е с млечни зъби.

Сънливци ранни, разноръби

с унили кучета събират гъби

по затревени слепоочия.

Неделя във младежки пъпки.

Възможни джинси и невероятни стъпки.

Без музика телата ни са кръпки,

без кръпки са телата неудобни.

Неделята е неприлично млада.

Известности потайни, без ограда.

Очакваното все не ни се пада

и не настига ни, което гоним.

Неделя разточително богата.

Потънали до гуша във салата

седим на дълги маси по средата

и си наливаме от руйни кани.

Неделя есенно красива.

Желание, което си отива,

вълнение, което ни приспива -

сегашности, безгрижно разпиляни.

Неделята, внезапно остаряла

неизлечимо се е разболяла.

Как електрически е потъмняло

предишно, вчерашно и днешно.

Неделята внимателно умира.

Отшелници в панелни манастири

целуват нежно хладни бири

за да сънуват нещо грешно.

Обратно към: [Римувани фотоъгли][Любомир Калудов][СЛОВОТО]

© Любомир Калудов. Всички права запазени!