Обратно към: [Емануил Попдимитров][СЛОВОТО]

Исусе, над лазурните,

над бурните

и вечни води!

Исус над водоемите,

над немите

щерни безмерни

на Вечността!

О слънце, заблудено

по пътищата Млечни,

изгубено

в безбрежия далечни,

в тъмите на Нощта...

Вълна угасна над вълна,

вълна премина над вълна,

вълната на Времената

орони перл и пяна ясна,

орони перл, угасна

в елмазни скут на Вечността...

И ето пак: Исус - ловец,

ловец на бисер, в бисерен венец,

ловец на перли под луна,

жетвар на лунна светлина!

Исус - нарцис

с позлатен тирс

и с кринове прорасъл жезъл,

над вечните води възлезъл...

О Магдалина, Магдалина!

В лазурната долина

ти коленичи бледолунна

и стъпката му перлова целуна...

Исусе, над лазурните, над бурните

и вечни води,

Исус над водоемите,

над немите

щерни безмерни

на Вечността!

Но ето пак вълната на нощта,

вълна премина над вълна...

Вълната на времената

орони перл и пяна ясна,

орони перл, угасна

в елмазни скут на Вечността.

Обратно към: [Емануил Попдимитров][СЛОВОТО]