Обратно към: [Шлагери][Веселин Стоянов][СЛОВОТО]

Шлагер, колкото и да е невероятно, защото тази дума има обаянието и порочния вкус на френския говор, е дума немска и първото є значение е: "който надвива, който стои най-отгоре, буквално, който има сбор от 9 или най-близко до девет при особена игра на карти". Има и още значения, като модна танцова (защо пък само танцова?) песен, но истината е друга, защото шлагерът винаги е отбелязвал най-изтъкнатото, най-шикозното на своето време и силно доказателство за това са ключодържателите-еднодневки. Какво ли не може да се види там, дори първия български космонавт, приличащ адски много на човечето на "Пирели" или "Пиррелли", не помня как се пишеше.

Има още названия, времето се напълни със заместители като "хит" и "върхът", но като всеки заместител и те простеят, защото шлагер е дума, която така елегантно се отронва от устните и носи такъв аромат, никога да не повярваш, че тази дума е немска, да ме прощават германците. Изобщо всякакви слова, започващи с това съчетание "Шл." сигурно са немски, но за едно се сещам и дори съм уверен, че не немско, полско е. Шляхтич е полско слово и ще рече дворянин, а това е дума, която би допаднала на баба ми.

Ако дворянин идваше от двор, притежател на двор, сиреч собственик, в този смисъл на думата тя беше дворянка. Имахме два декара двор, къща боядисана в шлагерния тогава цвят "orange" според баба ми, лимонено, според дядо ми, охра според баща ми, тук се съгласявам с него, като добавям, че на места стигахме до червеникавокафява гама на този, богат на нюанси цвят. Около къщата бяха налепени разни постройки, зидани, ковани, според времената на замогване и сиромашия, както се полага на всяко благородническо семейство. През двора минаваше вада, която, освен че мъкнеше боклуците на всички съседи и заедно с нашите ги отнасяше към следващите комшии, беше призвана, ведно с чимшира и смокинята, да предава европейски вид на двора ни и да внася прохлада в душните летни нощи.

Това също беше един шлагер. Изобщо шлагерите са огледало на митовете и копнежите на своето време. Тогава мечтаехме за прохлада, а вадата внасяше комари... По цяла нощ си плющяхме яки плесници и това самобичуване идваше да разкрие не друго, а мъдростта, че всички удоволствия се заплащат, а какво друго са шлагерите, ако едната им част не е удоволствието, блеснало като брилянт на фона на сивото ежедневие и донесло утеха за едно нещо, отдавна жадувано... Такъв беше начина на изразяване по онова време и такива думи, наредени и леко парфюмирани правеха впечатление на девойките, а това също беше шлагер. Добре, че в петдесет и трета наредиха се зарият вадите и по този начин станах свидетел как един шлагер потъна в земята.

Имаше и други шлагери на бита. Например цветето "кавалер и дама", което, близо десетилетие, а ако се не лъжа и повече, беше в първата тройка на класацията, делейки мегдан с нахаканото като селска мома мушкато и капризната и с нежноотровни цветове латиноамериканска бегония. В сърцето на баба ми неизбежно второ място заемаше мушкатото, защото тя го гледаше в сто саксии и по три пъти на ден ги местеше из двора, за да бъдат в благоприятно отношение със Слънцето. Да ви разказвам ли, че всички взимахме участие в тези местения. Пролет, лято и есен те бяха задължителни както закуската, обеда и вечерята. Да, мушкатото у нас беше винаги "блестящият втори". За първия кой може да говори, все пак баба ми беше жена с всичките є положителни страни.

Шлагер беше и ножчето за бръснене "Жилет", английско, ако се не лъжа, дълготрайно поне четири пъти повече от предишния шлагер "Нева", на който беше изрисуван крайцера "Аврора". Дълго се говореше за тях, защото мъжете, също като жените, си имат любими теми и една. от тях. беше: "Аз като се бръсна..." Днес много мъже ходят с бради и тази тема винаги ще им липсва, но затова пък често говорят къде и при кого си подстригват брадите. Защото това също е шлагер. А тогава всички се носеха в стил Франк Запа, един умопомрачаващо добър китарист от Америка, без сами да го разбират, защото такъв беше шлагерът за мъжественост от онова време — начупена, подстригана високо коса, която открива непременно големи уши и задължително мустаци, черни, гъсти, азиатски мустаци плюс хитър поглед и гладко избръснати бузи, носещи аромата на "Тройной" и крем "Дунавски вълни", полезен крем, предпазващ лицето от бръчки и ако днес много мъже от онова поколение са запазили гладко лицето си на пенсионна възраст, това идва от този крем.

Ален Делон беше шлагер на цели три поколения и той внесе шлагера на найлоновата риза, лесна за пране и суха само след едно подухване на вятъра и, разбира се, тънката черна вратовръзка, обувките тип "трандафори", тромпетите, саксофона, шлиферите, които cе носеха с вдигната яка, страшно небрежно.

Светът е отворена система, в нея постоянно влизат нови неща, а стари отпадат и след години се чудиш напразно как си могъл да гледаш даже това нещо, само че тогава го е гледал друг човек с други очи. Пример за това е рекламата на пивото "Загорка", реклама най-дълго задържала се според мен, реклама живяла наравно с Ален Делон u жива още тук-там по заведения от съмнителен характер по отношение на чистотата, но със здрави вкусове по отношение на жените. А питаш ли обитателите на подобни заведения дали познават жените, те ще те изгледат дълго и тъжно, а сетне ще си поръчат двеста мастика и ще продължат да мълчат. Такива са нещата от живота, а онази мома от рекламата имаше западно европейски форми и българска стойка, т. е. държеше чашата така — от пръв поглед да се види, че никога не кусвала дори това пиво "Загорка" и мъжете с основание се питаха: кое е загорка? Жената или пивото. Все пак това беше щастлива крачка в областта на рекламата, защото скоро, съвсем скоро отново видях, наистина доста избеляла, но все пак тя, същата мома, да ме подканя да пия бира, а колко му е на един мъж да пие една бира. Всичко е на мястото си. вижте онази реклама на уискито "Джони Уокър", джентълменът, който крачи и ще разберете всичко. Този вид уиски също беше шлагер известно време и то най-вече сред определен кръг от хора, защото друго важно, което щяхме да пропуснем да кажем за шлагерите, беше това, че те се разпространяват сред определен кръг хора.

Всеки кръг си има своя шлагер.

Тук е мястото да споменем, че шлагер бяха и cутиените, но сред определен кръг от народа бяха шлагер. Имаше друг кръг от народа, който не мислеше сутиена за шлагер, именно защото беше беден откъм съдържание този кръг и тук се срещаме с парадокс на шлагерите: получи се така, че когато нямаше съдържание, стана шлагер да се ходи без сутиен и самият шлагер изчезна, макар, че имаше и група жени със съдържание. Настана голяма бъркотия, жените без съдържание ходеха горди и изпъчени в провиснали пуловери и тениски, а жените със съдържание свиваха рамене и криеха щедростта на природата. Иди ги разбери! Шлагерът при жените никога не е сигурен, често си е мислел всеки мъж, на когото предстои да разузнава чужда пазва.

Тъжни мисли.

Горчиви констатации...

Обратно към: [Шлагери][Веселин Стоянов][СЛОВОТО]

© Веселин Стоянов. Всички права запазени!