Обратно към: [Шлагери][Веселин Стоянов][СЛОВОТО]

... Четох някъде, че препоръчват отслабване чрез целувки, но какво ли не можеш да прочетеш днес. Оказва се, че при целувката се привеждат в движение 12 различни мускула, а страстната целувка, която се нарича френска, не, не е онова, което си мислите, изисквала мобилизирането на 17. Е, нищо чудно, че тя коства немалко калории енергия и вероятно може се отслабне от тия работи, но всичкото е вятър — сексуалният акт на двойка охлюви трае дванадесет часа, а вие да сте срещали слаб охлюв...?

Някога нещата за четене бяха no-прости и с no-здрав смисъл.

Знае се например, че Наполеон Бонапарт, който стана по едно време и император на Франция, е заповядал да екзекутират стотици математици и физици. Според него научните им занимания причинявали неприятности на държавата. Като нищо може да е било така. Историята винаги е доказвала, че разните там носители на светлия разум винаги тровят живота на населението.

Ето защо Второто правило в политиката твърди, че идеологическата система трябва неотлъчно да изпълнява своята функция — да осигурява непрекъснато желаното ниво на апатия и невежество сред населението и сред политически активният елит. Естествено изключват се онези, които не само контролират, но определят и прилагат политическата линия. Това именно гласи Второто правило в политиката!

Боже мили, питам се, какво ли гласи тогава първото правило и колко са тези правила?

Кой да ти каже, както се пееше в един по-късен шлагер, но да не бягаме на едно място!

Установените шлагери трудно отстъпват на новите идеи, аз ли не го знам това. Други шлагери пък имат време да се развиват и да се налагат, но просто съдбата им е отредила друго. Също като прасетата, които би трябвало да доживяват до 20 години. Но да сте виждали 20 годишно прасе?!

Не сте. И аз не съм.

Но да се върнем към материята на настоящото изследване.

Имаше по панаирите едни такива люде с неустановена възраст, които седнали под чадър, свиреха и пееха куплети от трогателни истории за Кънчо Пленника или Ванчо Солдатина, балади като "Заклала го нощем" или "Снаха трови свекърва", защото другият вариант вече беше описан в класическата литература от български писател, който именно заради тази кървава песен бе признат за класик, но хайде да не дирим сега кусури. Без да са класици и да имат дипломи, често неизвестни като имена и автори, самите тия люде, дето се намираха по пазари и панаири, бяха изучили до съвършенство човешката психика и, като подхвърляха няколко кървави факта и една-две изневери, млъкваха, поглеждайки изпитателно публиката.

А публиката, вече петимна за кръв и разврат, бързаше да развърже кесии и кърпи на възли, за да си купи песнопойката, от която да разбере какво, аджеба, става по-нататък. Нищо не струваше това, двадесет стотинки бяха, но и една ракия беше толкова по онова време, пък и трудоденят от текезесето май пак толкова вървеше.

Не ще да е било хептен без нищо!

По нататък нищо различно от екшъните дето ги гледате цяла нощ по кабелната телевизия. Още няколко трупа, две-три сиротни дечица, разпилян имот и морална деградация в оцелелите герои, но най-важното беше "Happy end"-a, успешният край, щастливият завършек на всичко, защото вроденото чувство за справедливост у нашенеца не допускаше други възможности.

Така в бедна, малка и сополива България, далеч преди еврейските дюкяни на митичния Холивуд, беше открита уйдурмата по която днес американската киноиндустрия съспива мозъците на милиони хора, но печели милиарди долари, да му се невиди макар...

Битият — бит,... и т. н. Още много поговорки могат да се посочат и, не беше ли спазвано в книжките правилото за щастливия край, те не се харчеха. Това също беше шлагер и много от корените на днешната масова култура се крият в онова време, да ме прощава професор Огнян Сапарев, че се бъркам в неговите работи.

Обратно към: [Шлагери][Веселин Стоянов][СЛОВОТО]

© Веселин Стоянов. Всички права запазени!