Обратно към: [Чернови на Млечен път][Роза Боянова][СЛОВОТО]

в ранния следобед –

облечен в бяло

и облакътен на бара,

красив като мечта,

която бавно ще изпием...

За този наш следобед питат

сухите вълни

и пясъкът разгорещен под ходилата скърца,

но йероглифите, които

гларусите пишат – не запомня.

Затуй на глас повтаря:

с Роза – джин

и тоник с Бина,

вместо лимон – една сърдитка в чашата на плажа –

модерността на ХХ век –

повяхнала госпожица,

седи сама на масата за двама,

прикрива с грим

оная лъскава порочност,

наречена днес “опит

в любовните и поетични откровения”.

По-бедно и от речник на тийнейджър,

бъдещето светло

сред димящи фасове

позира.

Облечен в бяло

и облакътен на бара,

красив като мечта,

която бавно сме изпили,

в среднощен мъж се е превърнал

ранният следобед

и твърде скоро, твърде скоро,

ще види как

Зорницата изгрява.

Обратно към: [Чернови на Млечен път][Роза Боянова][СЛОВОТО]

© Роза Боянова. Всички права запазени!