Обратно към: [Васил Попович. Живот и творчество][Николай Аретов][СЛОВОТО]

От цялото творчество на Попович детските му стихове се радват на най-голяма популярност. В единствената си стихосбирка "Детска гусла" (1879) поетът си поставя за цел да обвърже творбите си с "нагледното обучение" - една по същество просвещенска и просветителска задача. От предговора проличава, че той тръгва от позицията на опитен педагог, който познава особеностите на детското световъзприемане, убеден е, че "поезията има образователно влияние и значение върху развитието на чувствата към прекрасното, истинското и доброто".

В пространната рецензия за "Наука за песнотворство и стихотворство" от П. Оджаков В. Попович е изразил своята представа за поезията, природата и човека: "Във всичко на света има поезия и то защото всяко нещо, твар или създание божие, носи отпечатъкът на неговото творение, защото всяко дихание гледа на нейният мир чрез нейното посредство. [...] И човек гледа на всичко, вслушва се, премелва в душата си всяко движение, всеки звук, всеки изглед, който дава подтик на неговото сърце и, ако е надарен като оний славей и онази лястовичка - да пее, от това необходимо ще последува, че и той ще си излее чувствованията в своеобразни звукове. Всеки човек е поет малко - много и то е истина, както е истина, че и всеки човек си носи сърцето и душата навсякъде, и, че без тия два непосредствени проводника човек не би могъл лесно да се съчетае съзнателно със самата природа и да се едини с външните мирове." ¹ Подобни задълбочени, романтични по своя характер, разсъждения са рядкост за българската литература от това време. Редки и не особено сполучливи са и въобще опитите на стихотворците да артикулират директно своите представи и цели. Друг е въпросът, че Попович по правило не успява да реализира тези идеи, че при него просветителското и рационалното надделяват и сякаш сковават романтичния порив, който успява да се прояви в отделни елегии, в единични стихотворения като "Момък и вила" и в някои от произведенията за деца.

Би било пресилено да се твърди, че Попович напълно реализира своята представа за поезия в "Детска гусла". В отделни творби се чувства известен и напълно закономерен дидактизъм, а също и широкото присъствие на религиозна образност и нравственост. Патриотичните идеи са прокарани умело и са свързани с родната природа. Попович се стреми да погледне към света през погледа на детето и, въпреки общата идилична картина, в отделни стихотворения ("Просяк", "Майка и дете") той не скрива от малките си читатели нерадостните страни от живота. Авторът се съсредоточава върху обикновените природни явления - "Утро", "Нощ", "Слънце", "Вечерница", "Звездно небе", "Славей", "Облак и дъжд", съумява да ги види с детски очи.

В третото издание на "Детска гусла" е поместено стихотворението "Кракра" - може би единствената творба, в която Попович се насочва към по-далечното минало. Към същият герой се насочва и П. Р. Славейков в една поема, чиито първи варианти създава много по-рано², но която е публикувана за първи път през 1886 г. По този начин двете творби се появяват почти едновременно и провокират съвременниците към сравнения. Според Балан вариантът на Попович е по-сполучлив.³ Подобна преценка трудно може да се аргументира. Двете творби, които далеч не са сред най-доброто, излязло изпод перото на авторите им, са твърде различни и трудно може да се посочат някаква особена близост освен историческите прототипи и изображението на битката. Славейковата творба, която авторът публикува недовършена, е по-близо до народната поезия, Попович предпочита по-драматичен вариант - при него героят е поразен от вража стрела, но в края се смее и заедно с другите юнаци "брои раните".

¹ Цит. по Българска възрожденска критика... 291-282.

² Вж. С. Баева. Петко Славейков. Живот и творчество. 1827-1870. С., 1968, с. 147.

³ Вж. Периодическо списание, 8, 1891, N 37-38.

Обратно към: [Васил Попович. Живот и творчество][Николай Аретов][СЛОВОТО]

© 2000 Николай Аретов. Всички права запазени!
© 2000 Издателство Кралица Маб. Всички права запазени!<