напред назад Обратно към: [Слънцето угаснало][Владимир Полянов][СЛОВОТО]



Глава VI


На следния ден вестникът на Слав излезе с уводна статия под заглавие „Към промяна“, в която се казваше:

„Има нещо гнило в днешното правителство. Всеки ден то ни изпречва пред разочарования. Наложено от шепа борци в името на едни идеали, ние го виждаме всеки ден да изневерява на своята програма...“

Следваха обвинения до края на първата колона. После:

„Днешната власт има това предимство, че разполага с голям запас от сили. Едни личности могат лесно да бъдат сменени с нови. Необходимо е само гражданското съзнание да надделее над лакомството за власт. Практиката да се задържа властта на всяка цена ще ни въвлече в неизвестност...“

Оттук до края се говореше за неизползваните сили на новата власт. Споменаваха се няколко имена, сред които името на Методи Здравев се подчертаваше особено ловко.

Тоя ден Любен Загоров, станал депутат от новата камара, дойде у Струмски. Той беше единственият приятел на Ася, който не бе му изменил. Загоров беше положителен, умен и деятелен. Той имаше хубава мъжествена фигура, от него лъхаше честност и безстрашие.

Той показа възмутен вестника със статията за Здравева:

— Ето, виж, приятелю, кои били по-достойни за управление.

Ася нито погледна вестника. Той седеше в креслото пред писалищната си маса неподвижен като кукла, гледаше с полуусмивка.

Загоров кипеше:

— Същият Здравев, който се кри по таваните, докато из улиците се разхождаше смъртта. И той бил от достойните! Михо имаше право. Той предсказа всичко.

— Михо! — прошепна Ася и в очите му се яви тъга.

После бавно, като че ли търсеше думите си, заговори:

— Защо се сърдиш? Не свършихме ли ние честно работата си?

Загоров го прекъсна:

— Това не стига. Оня, който излага живота си за една идея, след като премахне пречките, не трябва да мисли, че е свършил работата си и да се оттегли. Идеите се осъществяват от личности. Страхливците в борбата ще бъдат подлеци, когато им се изсипе в шепата властта, за да довършат започнатото дело.

Ася отново се усмихна:

— Ако нашият идеал се осъществяваше чрез властта, няма ли да ни обвинят с право, че в края на краищата ние сме воювали само за властта. Ти имаш право, че идеите се осъществяват от личности. Но всеки трябва да си знае работата. Ний бяхме борци. За Здравева приказваш. Какво, може би, той е по-способен да управлява, отколкото да се бори.

Загоров скочи, започна да се разхожда.

— Мълчи, не приказвай. Ти си болен, ей Богу!

Изведнъж той се изправи пред Ася.

— Аз бих се съгласил с тебе, ако можех да видя една личност, която да продължи пътя ни. Но да се бориш, да изложиш живота си, а после да скръстиш ръце и да гледаш как най-тъмни личности използват усилията ни...

— Ти ли искаш да ги използваш? Това не е идеализъм, а търговия.

Загоров пламна от гняв, но погледна Ася и седна. Лицето му се укроти, той се усмихна неуловимо, кимна с глава, сякаш отговаряше нещо на себе си. Не заговори вече по политически въпроси. Ясно беше, че го намираше за излишно. Набързо само съобщи, че има големи изгледи за промени в правителството. Единомислието отдавна беше изчезнало. От всички страни изплували кариеристи. Негодници си приписвали заслуги и търсели награди. Не се знаело какво може да донесе утрешният ден.

Той си тръгна загрижен, не толкова за политическото положение, за което имаше много сили да се бори, а за приятеля си. Той знаеше, че Ася е идеалист и честен, но сега в него откриваше нещо прекалено, екзалтирано и болно.

Ася не стана да го изпрати, беше се забравил на стола. Във вестибюла го посрещна Надя. Изглежда, че го очакваше. Приближи плаха и бледа. Той забеляза, че искаше да му каже нещо важно. Тя заговори:

— Вие сте много близък на Ася, затова ще ви се доверя, господин Загоров, но все пак, дайте ми дума, че няма да ме издадете.

Той се разтревожи.

— Какво има? Разбира се, ще бъда внимателен, щом е необходимо.

Тя погледна и веднага наведе глава, за да прикрие внезапно блесналите сълзи. И така прошепна:

— Господин Загоров, нашето положение след болестта на Ася е много лошо. Както знаете, той още преди преврата беше напуснал работата си, за да бъде свободен.

Загоров не я остави да довърши. той знаеше всичко и сега разбра още по-лошото. Стисна двете ръце на жената и развълнувано каза:

— Аз ще наредя всичко. Ася няма да остане без служба. Ах, Господи, докъде е оставил работите си!

Надя побягна в стаята, за да прикрие вълнението си Загоров излезе. Пред външната врата той спря, повтори си мислено още веднъж всичко за Ася, тръсна удивен глава и прошепна:

— Луд! Луд!

 


напред горе назад Обратно към: [Слънцето угаснало][Владимир Полянов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух