напред назад Обратно към: [Слънцето угаснало][Владимир Полянов][СЛОВОТО]



Глава XIX


С твърдото желание да не се разкайва за изпуснатия случай за споразумение с Ася, а напротив, един път в живота си със страст да се хвърли в борба срещу него, Слав беше преценил правилно коя нужда бе принудила Струмски да го вика на споразумение. Беше ясно, Струмски сам или заедно с приятели бяха възприели идеята за някакви действия, които, след осуетяването на споразумението, щяха да бъдат насочени срещу интересите на журналиста. Той започна да следи и научи много скоро за някои срещи на Ася. От различни хора чу думи, които говорел за политическото положение. Веднъж тръгнал по следите, Слав попадна на явни белези, че между бойците на последния преврат, останали неизвестни и необлагодетелствани от властта, се образуваше течение начело с Ася, което днеска без значение, но утре можеше бързо да развали всички сметки на техните противници.

Доловил някои по-точни сведения, той ги съобщи на Здравева и остана учуден от държанието му. Колкото пъти ставаше дума за Ася, Здравев винаги се държеше благосклонно, но при последния разговор той побесня само като се спомена името. Беше явно, че и той е дочул нещо за кроежите му или имаше някаква друга причина да го мрази. Той дори не се вслуша в донесенията на журналиста, а сам започна да говори за някакви „опасни типове“, между които сложи на първо място Струмски. Слав си спомни, че убийството на Загорова се предхождаше от подобни изявления на Здравева и се помъчи да бъде въздържан. Същевременно любопитството му нямаше граници. Какво знаеше Здравев? Защо той изведнъж бе изменил мнението си за Ася? Въпросите му оставаха без отговори. Здравев беснееше без да се изясни. Прикриваше под различни формули обвиненията си срещу Струмски, но личеше, че го засягаше нещо лично. Дали Здравев не бе се опитвал да се споразумява с Ася и е бил отхвърлен. Самата мисъл за едно споразумение между Здравева и Ася без негово знание, особено след като той окончателно скъса със зетя си, изплаши журналиста. И така, колебаещ се между две предположения, той реши да дълбае бездната между двамата, което за него беше най-изгодно. Той усили бдителността си, усили и срещите със със Здравев.

Тая вечер, към десет часа той наближаваше дома на Здравева, когато видя, че от къщата излезе Ася. Журналистът се прикри в тъмнината и проследи с поглед зетя си. Къде можеше да отива той по това време?

Тръгна внимателно след отдалечаващата се фигура. Ася бързаше с неспокойните крачки на закъснял. Това още повече дразнеше любопитството на журналиста. Каква можеше да бъде тая среща към десет часа вечерта? Не е ли това нов случай от подозрителни посещения. Нищо не можеше да разубеди журналиста, че Ася не подготвя нещо опасно. При друг политически момент журналистът би съумял хубаво да се посмее на всички кроежи на инвалиди като Ася. Точно през тия дни не можеше да се смее. Той се страхуваше, че и камъче може да прекатури колата.

През последните дни Слав очакваше последиците от настойчивата деятелност, която бяха развили със Здравева. Добрият край вече се виждаше. В политическите кръгове силите бяха разединени. В хаоса името на Здравева растеше с всяка минута. Той се слагаше във всички комбинации, които можеше да оправят работите. Около него бяха се събрали сили, които неизбежно трябваше да го заведат до властта. Вестникът, интригите, лъжите бяха изиграли чудесно ролята си. Само нещо да не попречи. Журналистът чувстваше магически страх от неизвестността, която можеше да дойде изведнъж. Тогава по дявола усилията от толкова време!

Той размисляше без да изпуска от очи Ася. В тоя момент разсеяният, подстореният, наглед непрактичен журналист изглеждаше ловък като хрътка.

Ася завиваше по една улица, преминаваше друга. Изведнъж изчезна.

Журналистът погледна за момент изненадан и изтича. Спря на ъгъла, дето се изгуби Струмски и се огледа. На ъгъла, в една кръчма гуляеше компания работници. Един свиреше на хармоника. Слав погледна внимателно в кръчмата, заобиколи откъм улицата, погледна към тъмния двор в гърба на заведението. Върна се отново при ъгъла, отиде от другата страна, внимателно оглеждаше къщите. Ася беше изчезнал сякаш в дън земя. Журналистът пляскаше нервно ръце. Върна се отново към кръчмата, отиде пак към задния двор и сега в него видя да свети един прозорец на някаква вътрешна стая от заведението. Едно подсещане го накара да прекрачи в двора, но в същия миг иззад вратата излезе един от работническата компания, залюля се и се блъсна в журналиста, като му препречи пътя. Видимо пияният работник много се трогна от срещата.

— Ау, братче! — извика той, прегърна журналиста и като увисна на раменете му, го накара да излезе на улицата.

И сега започна онова нетърпимо задяване на един пиян, което вбеси Слав. Работникът твърдеше, че го познава, че някога са пътували заедно на параход. Искаше да го целува и най-настойчиво попречваше на всеки опит на журналиста да влезе в двора. Точно това караше Слав да мисли, че всъщност пияният е един хитър пазач, но беше безсилен да се справи с него.

Най-после Слав се престори на примирен и си тръгна. Той се надяваше, че докато се върне след няколко минути, пияният ще е отминал. Но когато се върна, дворната врата беше заключена, а пияният го пресрещна още от ъгъла и отново увисна на раменете му.

Истински вбесен, журналистът си тръгна. Той реши, че е достатъчно и това, което видя. Беше сигурен, че в задния двор бе свикано тайно събрание. Макар и вече късно, той се отправи веднага към Здравева.

 


напред горе назад Обратно към: [Слънцето угаснало][Владимир Полянов][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух