Обратно към: [Румена Шиндлер-Коларова][СЛОВОТО]

И последното писмо,

което ти написах,

не стигна никога

до теб.

Така била съм

орисана —

все да те търся,

все да те няма,

все с болка да свързвам

деня си полярен.

И стиховете,

все на тебе посветени,

се раждаха

чрез тебе все у мен;

животът ми целият

все от теб вдъхновен бе...

Все ти, все ти, все ти...

Най-истинското в мен

при тебе си остава,

и огънят ми

все ще ти принадлежи,

та той на тебе само

се дължеше,

единствено чрез теб

се разгоря...

Можа ли ти да го усетиш?

А аз можах ли да ти го даря?

Обратно към: [Румена Шиндлер-Коларова][СЛОВОТО]

© Румена Шиндлер-Коларова. Всички права запазени!