напред назад Обратно към: [Допълнение към закона за защита на цветните сънища][Ивайло Диманов][СЛОВОТО]



Покаяние


Есента е избягал каторжник

с разкъсани дрехи.

Есента е изложбена зала

за слепи деца...

И последната моя надежда

за слънчице взеха я

мръсните облаци —

тия бирници с алчни сърца.

 

Няма нищо по-тъжно от

мъртвите есенни плажове.

Даже гларусът хукна

към топлите южни страни.

Острият вятър рисува по пясъка

лунни пейзажи,

а морето е стара конюшня

за морни вълни...

 

Аз седя върху мокрия пясък

с бутилка шампанско.

Колко път извървях,

а не стигнах до божия храм.

Тази нощ ще нападна

с оръжие градската банка

и с парите ще купя

приятел, любима и брат...

 

Есента ме поглежда с насмешка

и тръгва нататък.

Есента е красавица мургава

с черни коси...

Отведи ме оттук,

моя циганко, ето ръката ми.

Отведи ме оттук

и душата ми грешна спаси!

 


напред горе назад Обратно към: [Допълнение към закона за защита на цветните сънища][Ивайло Диманов][СЛОВОТО]

 

© Ивайло Диманов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух