напред назад Обратно към: [Допълнение към закона за защита на цветните сънища][Ивайло Диманов][СЛОВОТО]



Блудният делфин


В такива дни морето ме побърква

и нечий глас навътре ме зове...

Аз влизам във водата като в църква

със камъка на свойте грехове.

 

И цялото море у мен се люшва,

потича виолетова кръвта...

В едно се смесват с гръм вода и суша,

а бурята трещи до сутринта.

 

Едва когато съмне и вълните

се дръпнат с уморена, топла плът,

по пясъка ще заблестят следите

на мойто връщане от дълъг път...

 

И само пощурелите делфини

ще ми помахат на изпроводяк.

Почакайте, дори след сто години,

при вас, приятели, ще дойда пак!

 

В такива дни морето ме побърква

и нечий глас навътре ме зове...

Аз влизам във водата като в църква

и там оставям свойте грехове.

 


напред горе назад Обратно към: [Допълнение към закона за защита на цветните сънища][Ивайло Диманов][СЛОВОТО]

 

© Ивайло Диманов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух