|
Обратно към: [Васил Попович][СЛОВОТО] ПролетПролет мила, животворна! Колко хубава си ти и засмяна, благотворна, пълна с дражест, с красоти!
Зимний сняг се разтопява, гинат гъстите мъгли, воздухът се разтворява и се пълни с миризми.
Чудно, топло, слънце ясно... целий свят се весели; по нивята полугласно там тревата шумоли.
По горите хор от птички чуруликат у зора, а пък стадото овчички хрупа росната трева.
И овчаря с свойта свирка ги подкарва да пасат; тук там си ягне припка и се радва на тоз свят.
Из тревата се подава златовидний минзифар и с роса се услаждава, и се храни с Божий дар.
Гледам, душа пресний воздух, благославям туй време, гдето Бог след зимний отдих, праща пролет в тез денйе.
Обратно към: [Васил Попович][СЛОВОТО]
|