Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]

Аз която не обичам

дрезгавия глас на самотата

и острия й нож

не гоня гълъбите от терасата

кацнали на дървото ми от облаци

Когато мисля за него

се изменя тайнствената геометрия

на набразденото море а слънцето пее

и не мога да изкажа най-хубавите думи

Чувствам се жена

в началото и в края  

на всяко негово докосване

завършва ме и ме отдалечава

докато разстоянието не стане

планина в която се блъскам

И не знам какво ще се случи

щом дъждът се увие

по горещия стълб на тялото ми

паля цигара а пепелникът

е издраскано сърце с неясен фокус

разядена реликва от друго време

и стоя със скръстени ръце

а после махам на вятъра защото

знам че не съм живяла прекалено дълго

Обратно към: [Бина Калс][СЛОВОТО]

© Бина Калс (Бина Калчева Стоянова). Всички права запазени!