Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]

Ужким съм голяма,

а пък сутрин мама

с рокличката тича,

за да ме облича.

Пъшка баба Драга,

иде да помага,

а по тях препуска

дядо със закуска.

Само татко в къщи

кисело се мръщи:

– Ех, че мързеланка

стана наша Анка.

Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]