Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]

Вижда се, че животът е храна, топлина, дом,

и ни събира, подобни.

Малките общности поощряват сработването.

С течение на времето общуването се разпростира

уютно в граници.

Всички са доволни от мястото, което (ще) заемат.

Така създадената система се стреми към идеала си,

утопичното общество,

когато всичко, добре наместено, няма да се променя.

Пазете Вселената, тя е наша.

Обратно към: [50 стихотворения][Рада Панчовска][СЛОВОТО]

© Рада Панчовска. Всички права запазени!