Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]

На Мерседес Корал

Донесоха я за подарък немските приятели на домакините.

Нахлу с торбата пръст и вдигна олелия в патиото градинарят.

Положи новата кашпа, внимателно иззе растението

от цветарската саксийка и го намести царски нашироко.

Загърли прикрепените от синя лентичка стебла,

поля охолно с градинарския маркуч, „обича влага това цвете,

и непременно под саксията с подложка, да я съхранява“.

Загрижени от непристойната агресия на бухналата слива,

извила ниски клони към фиданка на калина,

избутваща я чак от облата леха, запитваме несигурни

дали не може да отрежем долните два сливови клонака,

и без това не дава плод откакто е садена, но градинарят

протестира – не сега, ще страда много като е в цъфтеж,

на зима, да затихнат жизнените сокове. И сливата е жива.

Това ли е било, сърцето ми се сви. Забравила съм,

че и растителният свят битува. Междувременно хортензията,

спаружена от лятната омара, палаво надува бузи и поруменява.

Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]

© Рада Панчовска. Всички права запазени!