![]() ![]() ПодножияНа Тринидад Руис Марселян
І. МАЙКАТА НА ПОЕТИТЕ
Господарката над страха живее в полите на планината, в омагьосана къща, към която пътищата се губят.
С дълга къдрава грива и бърз смях, само поглед º стига до дъното да проникне на всичко, понесло душа. И полазят ли тръпки по сепната кожа, значи вади с вълшебство чернилка отвътре и превързва раненото с благия глас.
Господарката над страха щом докосне с внимателен поглед света, го превръща в поезия.
ІІ. ЛИЦЕ НА ПРОЗОРЕЦА
Повдигнах поглед инстинктивно: горе от остъклената стена накъм градината ме гледаше разчорлено лице с безумен поглед.
Застинах вцепенена. Сигурно пияница се е прострял на плочника без сили да се вдигне. Но трескаво съобразих – и как тогава е преодолял високата ограда. Макар да си припомних за прочетено във вестник за някой, който сред пиянския си унес бил успял да се преметне през ограда на затвор. И сладко дремнал, мислейки се вкъщи.
Привдигнах се иззад компютъра и приближих към стъпалата с котешка походка. Размърда се и рижото лице и с облекчение познах охранения котарак на нашите съседи, с пухкавата козина, на много снимки увековечен в блажена поза.
Нечаканата среща в късна доба извика в паметта ми детската уплаха, когато на прозореца към улицата се почука и с веселото настроение от празника повдигнах пердето – там ми се ухили нечовешки маска, злощастен шегобиец, нагласен за карнавал. А аз се строполих на стола и заплаках просто от обида. И още пред прозорец съм нащрек.
С достойнството на господин полека котаракът си тръгна, махна ми с опашката. По тези часове изглежда сме единствените още будни същества. Обърнах гръб демонстративно на стъклата.
![]() ![]() ![]()
© Рада Панчовска. Всички права запазени!
|