Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]

На Тринидад Руис Марселян

І. МАЙКАТА НА ПОЕТИТЕ

Господарката над страха живее в полите на планината,

в омагьосана къща, към която пътищата се губят.

С дълга къдрава грива и бърз смях,

само поглед º стига до дъното да проникне

на всичко, понесло душа.

И полазят ли тръпки по сепната кожа,

значи вади с вълшебство чернилка отвътре

и превързва раненото с благия глас.

Господарката над страха щом докосне с внимателен

поглед света, го превръща в поезия.

ІІ. ЛИЦЕ НА ПРОЗОРЕЦА

Повдигнах поглед инстинктивно: горе

от остъклената стена накъм градината ме гледаше

разчорлено лице с безумен поглед.

Застинах вцепенена. Сигурно пияница

се е прострял на плочника без сили да се вдигне.

Но трескаво съобразих – и как

тогава е преодолял високата ограда.

Макар да си припомних за прочетено във вестник

за някой, който сред пиянския си унес бил успял

да се преметне през ограда на затвор.

И сладко дремнал, мислейки се вкъщи.

Привдигнах се иззад компютъра и приближих

към стъпалата с котешка походка.

Размърда се и рижото лице

и с облекчение познах охранения котарак

на нашите съседи, с пухкавата козина,

на много снимки увековечен в блажена поза.

Нечаканата среща в късна доба

извика в паметта ми детската уплаха,

когато на прозореца към улицата се почука

и с веселото настроение от празника повдигнах

пердето – там ми се ухили нечовешки маска,

злощастен шегобиец, нагласен за карнавал.

А аз се строполих на стола и заплаках

просто от обида. И още пред прозорец съм нащрек.

С достойнството на господин полека котаракът

си тръгна, махна ми с опашката. По тези часове

изглежда сме единствените още будни същества.

Обърнах гръб демонстративно на стъклата.

Обратно към: [Рада Панчовска][СЛОВОТО]

© Рада Панчовска. Всички права запазени!