Обратно към: [Станислава Станоева][СЛОВОТО]

и нямаше никъде пътища

само в мен

или

в другите

другаде

някъде

някога

плувах в южно плитко море

завърнаха се в мен инстинктите

като нощна стража

вместо да стигна до другия бряг

разбърках живота в хаотичен пъзел

заваля над земята последният дъжд

и татуира по телата ни

единствено стигми

тогава разбрах

в прилива има глас

прастара кост от скелет на човек

заседнала във гърлото на времената

и ме полази страх

че може пак да се родя

и да не зная пътя към сърцето

защото господ ме дари с такава свобода

да спра да различавам

злото от доброто

Обратно към: [Станислава Станоева][СЛОВОТО]

© Станислава Станоева. Всички права запазени!