![]() ![]() human factorи нямаше никъде пътища само в мен или в другите другаде някъде някога
плувах в южно плитко море завърнаха се в мен инстинктите като нощна стража
вместо да стигна до другия бряг разбърках живота в хаотичен пъзел заваля над земята последният дъжд и татуира по телата ни единствено стигми
тогава разбрах в прилива има глас прастара кост от скелет на човек заседнала във гърлото на времената
и ме полази страх че може пак да се родя и да не зная пътя към сърцето
защото господ ме дари с такава свобода да спра да различавам злото от доброто
![]() ![]() ![]()
© Станислава Станоева. Всички права запазени! |