Обратно към: [Живка Балтаджиева][СЛОВОТО]

Редът е объркан. Отвинаги

или завинаги. Какво от това?

Светлината пръска черни капки

по крила на калинки замаяни,

под небцето на макове и божури.

Занемели сме.

Нощта овлажнява устните на далечината,

дъха върху стъклото на невидимото,

отваря трепкащи дупчици,

в погледа на безсънието.

Звезди.

Обратно към: [Живка Балтаджиева][СЛОВОТО]

© Живка Балтаджиева. Всички права запазени!