Учителното евангелие е първият сборник с тълкования и поучения върху евангелските четива за неделните дни през цялата година, който се появява в старобългарската проповедническа литература. Състои се от 51 поучителни беседи, подредени според подвижния църковен календар както Изборното евангелие – т.е. от Великден до Цветница. Всяка беседа се състои от встъпление, тълкование, понякога съвсем кратко, и катехизистично (нравоучително) заключение. Текстът не е оригинален. Тълкованията са заети от разпространени във Византия за проповеднически цели съкращения (катени) от видни отци на църквата и византийски писатели (Иоан Златоуст, Кирил Александрийски и др.). Счита се, че встъпленията, заключенията и една от беседите (№ 42) са оригинално дело на Константин Преславски, защото досега не са намерени точните им гръцки съответствия. Всъщност и те интерпретират пасажи, които са често срещани в творчеството на видни византийски проповедници. Вероятно Учителното евангелие е написано на глаголица и то не по-късно от 893-894 г. Познато е по четири преписа, най-старият от които е руски от края на XII-началото на XIII в., но пазещ добре чертите на старобългарския си протограф. Съхранява се в Москва (ГИМ, Син. 262). Структурата му позволява да съдим за първоначалния вид на Учителното евангелие. Като пролог е поместен под наслов Пролог за Христа отмерен... текстът на Азбучната молитва, след него – един прозаичен предговор; следват беседите Черковно сказание – превод от гръцки, в който се обясняват черковното устройство и литургичните термини и символи; Историкиите.
Учителното евангелие е открито през 40-те години на XIX в. от В. М. Ундолски, а е описано най-подробно по Синодалния препис от А. Горски и К. Невоструев (Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Отдел II. Писания святых отпев. М., 1859).
Тук поместеното предисловие е в превод на Климентина Иванова, а беседите 28, 37, 42, 43, 45, 48, 51 – от Ренета Александрова по изданието на архиепископ Антоний. Номерацията е по реда на беседите в Синодалния препис.