Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

Преди

да дойде

полунощ.

На дъното

на мойта чаша

жена ми още свети.

Трамваят идва да ме вземе.

Готов съм да изляза вън

от праведния строй на релсите.

А моят малък асансьор

без шум ме тегли към небето:

дочувам вой на самолети.

Преди

да падне

дълъг мрак –

жена ми дълго свети.

Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

© Емил Рупел. Всички права запазени!