напред назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]



Жена на пешеходната пътека


Всичко е в нея!

Тържествена, бавна,

стъпка по стъпка пред тебе минава.

Тя е, която до днес си сънувал –

временно бременна,

винаги хубава!

 

Гледаш в нозете й мрачно и втренчено –

пак ли за свое предимство ще хленчиш?

С прашни виелици, с грохот, със сила

пътя в очите си гълташ и смилаш.

Ропот и думи се блъскат неистово –

в твоята скорост е твоята истина.

 

Твоята истина?

Ето я – бавна,

стъпка по стъпка пред тебе минава.

Пламват издутите бузи на гумите.

Никакъв ропот. Дотука са думите.

Мачкаш в петите си хладна спирачка –

спирай, смалявай се, себе си смачкай!

Хайде със своето пале желязно

мазно в нозете й почвай да лазиш.

 

Тя ще живее и тя ще пътува –

винаги бременна,

винаги хубава!

 


напред горе назад Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

 

© Емил Рупел. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух