Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

Срещу мене,

срещу моя смут –

толкова спокойно блато.

Тънък лъч цамбурва тук –

в тъмнината,

в глухотата,

в погледа на тихи змии.

Слънцето ли падна?

Тръгват

кръгове

един след друг –

златни примки

за юнашка шия.

Толкова спокойно...

Иде ми да вия!

Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

© Емил Рупел. Всички права запазени!