Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило...
       Хр. Ботев

Бесило няма!

Има страшен мах

на някакво крило от лъч и ярост.

И всички сънища се пръскат в прах.

Два сини пламъка в кръвта ни шарят.

Отмятаме завивките.

Над нас

Балканът бърчи мрачното си чело.

Задавеният търси своя глас.

Страхливецът намира малко смелост.

И някъде високо над това

крилото удря здрачината бледа...

И всяка сутрин русата глава

от изток се надига – да ни гледа.

Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

© Емил Рупел. Всички права запазени!