Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

Топъл вихър

лумва по хайдушки.

Чувството за теб звезди бере.

Пирин ли в небесна жар те люшка?

Клада ли е Черното море?

Все едно – гори, искри, огняре!

В огъня набъбва пролетта.

С тиха сила въглищата жарят.

Пада пепел...

Нещо излетя!

Нещо се издигна над главите ни.

На върха на делничния час

нещо ни удари ослепително.

Още въздухът трепти над нас.

Твойта пролет повече не чака.

Пламъкът не бива да умре.

Вихрен разлюлява своя факел.

И взривява Черното море.

Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

© Емил Рупел. Всички права запазени!