Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

Гледаме

с очи на четири отворени.

Над главите ни

докрай се губи крепостта...

И побягват надалече

наште корени –

колко е обречена

целувката с пръстта!

Черна плесен

върху бял самун се лепи.

Зад стени открити

чужд оракул се е скрил...

Още, майко,

еднооки водят слепи –

и потъва нейде

в тъмни ями Самуил!

Обратно към: [Емил Рупел][СЛОВОТО]

© Емил Рупел. Всички права запазени!