напред назад Обратно към: [Истина без давност][Никола Радев][СЛОВОТО]



Шестнадесет години борба


На 10 август 1943 година в село Козлодуйци, Добричко, е насрочена конференция. На нея ще се обсъди и приеме решението за създаване на Втори добруджански военен район.

Навсякъде са поставени засади, а към селото от различни места се придвижват Ламбо Теолов, Милка Пеева, Демир Борачев, Николай Бояджиев и Георги Сотиров.

Курти Панайотов, един от първите партизани в Добруджа, обикаля селата. Същата нощ се натъква на засада, поискват му да се легитимира. Готово: вади пистолет, прострелва полицая, ранява другия и избягва. Скоро на мястото пристига полиция. На нея се натъкват и Георги Сотиров, и Николай Бояджиев, тръгнали от Добрич. Бояджиев, с пробит от куршум бял дроб, по чудо съумява да се прехвърли през оградата, скрива се в гъстите метли на двора, спасява се. Георги Сотиров пада убит – пронизали са го осемнадесет куршума.

По време на престрелката Ламбо Теолов, Демир Борачев и Милка Пеева са само на сто и петдесет крачки от мястото. Хукват към малката горичка край село Айорман, през нощта капнали се довличат до Батовата.

 

Георги Сотиров с каварналия, роден на 27 февруари 1909 година в къщата на беден работник. Работи от дете, но окото му е в машините – става механик и тракторист, оре земята на румънските чокои. На деветнадесет години е член на Добруджанската революционна организация. След три години го вземат войник в румънската кралска армия. Там усещат, че се занимава с комунистическа дейност, но преди да го арестуват, той избягва от казармата, прехвърля се през границата и пешком влиза във Варна. Постъпва на работа в „Кораловаг“. През 1933 година става партиен член. Същата година отново отива войник – този път в българската армия. Отново създава партийни ядки, отново е разкрит. Сега няма къде да бяга. Инквизират го дълго. Накрая шуменският военнополеви съд го осъжда на смърт. Прекарва осем години в затвора. Излиза през май 1941, на тридесет и две години. Борбата става вече въоръжена, на нов етап. През есента минава в нелегалност, тръгва по Добруджа, създава партийни организации и партизански групи. През юли 1943 година на заседание на ръководството на Десета въстаническа оперативна зона е издигнат за началник на щаба на Добруджанския военен район. Загива на тридесет и четири години – от тях шестнадесет са борба.

 

Дълго се рових из библиотеки, търсех нещо написано за Георги Сотиров, някаква подробност от живота му, да открия черта на характера му, случка или опазена дума от загиналия. Вместо това срещах изречения, които нищо или почти нищо не казваха. При това писани от бойни другари. „Организира и създава първите партизански групи в Добруджа, създава партийни организации и ОФ комитети в добруджанските села, подготвя добруджанските трудещи се за борба против германските поробители и техните български слуги.“ Или: „Отиде си от нас, от добруджанци, преданият син на партията и народа. Загина в центъра на Добруджа, за да осветлява с героичния си пример пътя на населението в Добруджа към комунизма.“

Така е писано години наред – шаблонно и безстрастно – и тези изречения могат да се сложат под името и на други. Четеш и отминаваш, без да ти трепне сърцето, като че мъртвият не е бил никога жив...

Така и не знам, а и все по-малко остават онези, които знаят – жива ли е била майка му и как го е жалила, какво е станало с децата му, как са пораснали, горките, само с една гордост, че са рожби на герой, без бащина ласка. Какви са били дребните му радости, които услаждат всекидневието, какво е знаел за живота и за смъртта и как е вървял срещу нея...

Няма кой да ти каже. От една популярна снимка те гледа скулест мъж със стисната уста, е остра брадичка и твърд поглед. Такива хора не прощават и на себе си. Такива хора отиват докрай.

 


напред горе назад Обратно към: [Истина без давност][Никола Радев][СЛОВОТО]

© Никола Радев Маринов. Всички права запазени!


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух