Обратно към: [Истина без давност][Никола Радев][СЛОВОТО]

Ангел Главчев тръгва към бесилката на 10 срещу 11 ноември 1943 година в ученическата си униформа от Столарското училище в Русе.

В една синя вечер на отминалото лято областният полицейски началник на Русе Стефан Симеонов върви по улица „Шипка“, прибира се в дома си. Униформата е излята по мощното му тяло, горещо е и движенията му са бавни, за да не се поти – уж се къпе всяка събота, а потта вони.

Той е виновен за смъртта на десетки, по негова заповед е изгорен жив работникът комунист Иван Дачев. Ангел Главчев се приближава до него, вкопаните му под гъстите вежди очи светят като раздухани въглени, изважда пистолет и стреля...

Съумява да избяга и да се укрие. Провинциалният русенски хайлайф ще има „хляб“ за приказка няколко месеца. Следва траур. Добре, че е лято и няма театър, няма концерти...

Ангел Главчев е ръководител на ученическа бойна група. Задачата за тази акция получава от Ана Вентура. Задачата е изпълнена – грешка няма!

Грешката идва по-късно. Тя е грешка на младостта и глупостта. Един от младежите е непредпазлив и лесно става стръв за едрата риба.

Дават му две смъртни присъди: първата за конспиративна комунистическа дейност, втората – за убийството на областния полицейски началник.

Изтърпял е всичко, което може да се изтърпи. Накрая му горят лицето с бензинова лампа – отрича всичко.

Има и свиждане с майка си. Той я обича болезнено. Тя е говорила с прокурора – може и да го помилват, ако подпише декларация. Обяснимо е: тя е майка, дала е живот, който искат да отнемат. Но оттук нататък разговор почти няма. От свиждането остават една вълнена фланела и едни дребени чорапи, плетени на една кука, които майката е донесла. Над тия неща можеш да си изплачеш очите...

Не забравя майка си и когато го повеждат към бесилката. Виква към тъмната стена на затвора, зад която е съселянинът му Коста Петров: „Продължете борбата! Бате Коста, кажи на мама, че и в последния си миг съм мислил за нея!“

Нататък е банално и страшно.

Ангел Главчев е роден в село Араплар (Генерал Колево), Варненско. През 1923 година баща му Гешо Главчев е ръководител на въстанието в северната част на Провадийска околия, кмет на Арапларската комуна. Брат му Атанас е комунист с доживотна присъда.

Христо Динев:

„Партията му възложи да образува бойни групи, Да потърси оръжие за партизанското движение. И Ангел се залови да осъществи тази партийна повеля. Когато работеха с брат си Атанас бояджийство в село Пет могили. Шуменско, през лятото на 1942 г., забелязаха, че в общината има складирани пушки. Ето удобен случай да се снабдят с оръжие. Повикаха своя съмишленик от тяхното село Ради Вичков, натовариха пушките и бояджийския си багаж и го изпратиха за село Стефан Караджа.“

Ангел Главчев изживя толкова години, колкото да стане пълнолетен. От тях осем са идейна борба. Съдбата не отрежда такова достойнство всекиму.

Обратно към: [Истина без давност][Никола Радев][СЛОВОТО]

© Никола Радев Маринов. Всички права запазени!