напред назад Обратно към: [Истина без давност][Никола Радев][СЛОВОТО]



Възмездието


Във Варненския край, на територията на Десета въстаническа оперативна зона, антифашистката борба се активизира масово още през май 1944 година. Приморският партизански отряд „Васил Левски“ се разраства и води успешни сражения в блокирания от жандармерия и войска Коджабалкан.

На 6 септември, докато партизанският отряд води битка, в нелегална квартира на Окръжния комитет, в дома на Коста Петров (Касапчето) на улица „Анастасия д-р Желязкова“ 25, се провежда заседание на комитета. От София е пристигнал Стоян Караджов, който разяснява задачите, поставени от Централния комитет в Окръжно номер 4.

Окръжния комитет и щабът на зоната излизат с възвание за незабавна политическа манифестация и освобождаване на затворниците, за установяване на народна власт във Варненския край.

Възванието е разпространено веднага. На 8 септември от града и селата пред вратите на затвора се стичат хиляди. Много от тях имат близки и другари зад високите му стени. За общ отговорник на манифестацията е определен секретарят на Окръжния комитет и командир на Десета въстаническа оперативна зона Ламбо Теолов. Пламенна реч пред демонстрантите произнася членът на Окръжния комитет Георги Костов (Левака), който от няколко дена се е установил в нелегална квартира край затвора.

Новото правителство на Константин Муравиев, лавирайки под натиска на революционните сили в страната, е обявило пълна амнистия на политическите затворници. Но вратите на затвора не се отварят.

Пред стеклия се народ се появява старият комунист Атанас Къдрев, току-що завърнал се от концлагер. Той е бивш народен представител, човек с авторитет пред варненското гражданство. Поисква от директора на затвора да освободи политическите. Директорът отказва. Тогава Атанас Къдрев заедно с Вяра Македонска, член на Окръжния комитет на Отечествения фронт, и Маринка Савова, жена на затворника Петър Савов, отиват при окръжния прокурор. И прокурорът отказва. В пощата научават, че Червената армия е стъпила на българска земя. Към тримата се присъединява и избягалият от лагера край село Синдел Петър Бомбов, член на Окръжния комитет на Отечествения фронт. „Парламентьорите“ се връщат пред затвора. А вътре затворниците вече са написали плакати и лозунги – хартията са залепили с брашно върху зебло от сламениците. На затворника Стоян Тумангелов принадлежи идеята дръжките на плакатите да са по-здрави, та при нужда да се ползват за самоотбрана.

Изстрелите, които дава Георги Костов, са сигнал за атака: натискът отвън и отвътре е решителен, вратите са разбити. Към осемстотин души, повечето млади, подлагани години наред на бавно и жестоко унищожаване, излизат на свобода. Някой подава портрета на ветерана на работническото движение във Варна Аврам Гачев, изгаснал из концлагерите, и шествието тръгва към близкото гробище да се поклони пред падналите си другари. В този миг на радост от победата и скръб по недоживелите свободата над града прелита съветски изтребител.

Колоните тръгват по улица „Ниш“ и по улица „Владислав“ и към единадесет часа стигат пред общината и полицейското комендантство, арестуват общинската управа, щаба на Трета армия, полицейските началници, които са се събрали да обсъждат положението.

На балкона на общината застават членовете на нелегалните окръжни комитети на партията и Отечествения фронт. Народът ликува, във Варна е обявена народна власт.

Наред с общата радост тлее и скръбта по загиналите. Спонтанно се надига гласът на възмездието.

Народният съд в България заседава от 20 декември 1944 година до началото на април 1945. Той е върховен съд, присъдите му не подлежат на обжалване.

За тези няколко месеца Народният съд в страната провежда 135 процеса, на които са изправени да отговарят за делата си 11 122 подсъдими.

Във Варненска област заседават шест състава на Народния съд. Председателите им са следните: Петър Бомбов, Черньо Григоров, Иван Минчев, Иван Маринов, Димитър Върбанов и Иван Георгиев. Членове на съда: Дана Мураданларска, Добри Цветков, Стефан Александров, Димитър Пеев, Колю Колев, Люба Иванова, Йордан Йорданов, Петър Късов, Вида Василева, Димитър Стойчев, Цоню Цонков, Кольо Ташев, Димитър Кондов, Илия Вълчев, Тодора Радева, Начо Начев, Рангел Калайджийски, Венка Димитрова, Станчо Маринков, Господин Тодоров, Иван Иванов, Мика Петрова, Кирил Лазаров и Пеню Пенев.

Във Варна съдът отправя двадесет обвинения, разделени в пет групи. В първата са офицерите фашисти начело с генерал Никола Христов, командира на Трета армия. Във втора група са убийците и инквизиторите от тайната политическа полиция начело с Иван Райнов. В трета – полицаи и доброволни жандармеристи. В четвъртата – агент-провокатори, предатели и анонимни сътрудници на полицията, кметове, доносници и преследвачи. В пета група – надзирателите от варненския затвор.

На подсъдимата скамейка във Варна застават 172 души. В Провадия – 136. В Шумен – 166. В Попово – 400. В Търговище – 187. В Омуртаг – 292.

В неравната борба срещу фашизма в годините 1941-1944 Варненската окръжна организация на Българската работническа партия дава 104 жертви. През затворите минават 425 души, през концлагерите – 265.

На 9 септември 1944 година варненското комисарство излиза със съобщение, че на следващата сутрин ще бъдат раздадени на гражданите по 250 грама олио и по 300 грама захар на човек.

Когато една власт докара хората до нищета, тя е неудачна и жестока. Тя е обречена.

 


напред горе назад Обратно към: [Истина без давност][Никола Радев][СЛОВОТО]

© Никола Радев Маринов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух