Обратно към: [Бялата дама, черният кон][Анго Боянов][СЛОВОТО]

Да дълбаеш със нокти скалата,

зад която е скрито доброто.

Да изгарят от бяг ходилата ти,

да си все на ръба на живота.

Да робуваш на чужди измислици

и за тях да залагаш гласа си…

И до болка да бъдеш притиснат

от калъпа на дните навъсени…

И какво ли най-сетне ще сложиш

в кошницата на битието?

И с какво ли най-сетне ще можеш

да залъжеш глада на сърцето си?

Обратно към: [Бялата дама, черният кон][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!