Играят думите – като пъстърви –
играта им е празник за душата.
Ала със слово как ли ще накърмиш
живота, залюлян от самотата.?...
Той толкова изкусно заповядва:
“Човеко, ти от тук до тук ще дишаш!”
© Анго Боянов. Всички права запазени!