Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]

Еретиците, като слушат апостол Павел да казва за идолите: Не е прилично да се покоряваме на злато или сребро, „изработено с човешко изкуство“, мислят окаяните, че то е казано за иконите. И като намират оправдание в тези думи, те не им се кланят насаме. Но поради страх от хората, и в църква ходят, и кръст и икона целуват, както ни разказват тези от тях, които се възвърнаха към нашата истинна вяра, говорейки: Всичко това вършим за хората, а не от сърце; тайно пазим вярата си.

А ние, правоверните люде, когато видим Господния образ написан на икона, като прострем ръце към него, като обърнем духовните си очи към небето, към самия Онзи, който е с Отца и Светия Дух, викаме: Господи Иисусе Христе, Който в този образ се яви на земята заради нашето спасение и се съгласи доброволно да приковеш на кръста Своите ръце и Който ни даде кръста Си, за да пропъждаме всеки враг, смили се над нас, които се уповаваме на Тебе!

А когато видим иконата на св. Мария, Божията майка, също така й се молим из дълбината на сърцето, викайки: Пресвета Богородице, не забравяй своите люде, нас! Ти си нам застъпница, а на грешните – помощница. Чрез тебе се надеем да получим опрощение на греховете, - и прочее.

Когато пък видим образа на някой светец, също тъй казваме: Божи светецо, – казваме името му, – който си пострадал за Господа, ти имаш смелост пред Владиката; моли се за мене, за да се спася с твоите молитви!

Виждаш ли, еретиче, че лъжовни и прелъстиви са твоите думи, които говориш, когато казваш: Които се кланят на иконите, приличат на елините.

Когато се кланяме на икона, ние не се кланяме на баграта, нито на дъската, а на онзи, който е бил с този образ и който е нарисуван, на себе си подобен, какъвто е бил на вид, – било стар, било млад. Както жената, която е доброумна и която обича своя мъж, когато види в стаята си дрехата или пояса на мъжа си, когато е отишъл на дълъг път, поема я в ръце, целува я и до очите си я полага, не защото обича пъстротата на дрехата, но защото й напомня за нейния любим; така също и ние, христолюбивите християни, когато намерим каквато и да било част от дреха, в която е страдал Божи угодник, или кост от неговото тяло, или пръст от гроба му, смятаме ги за всечестни. И като ги поемаме със страх, ние любезно ги целуваме, но не защото почитаме пъстротата на дрехата, а светеца, или, по-право, Христа, Комуто той е угодил, както казва божественият Давид: „Боже, много ми са мили твоите другари!“

Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]