Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]

Мнозина пък не знаят каква е тяхната ерес и мислят, че те страдат за правдата и че ще получат от Бога някоя награда за веригите и тъмницата. Но нека чуят Павел що казва за това: „Ако и да се подвизава някой, не се увенчава, ако не се подвизава по правилата“. Та как ще бъдат мили някому, дори и много да страдат, щом като те наричат дявола творец на човека и на всичките Божи твари? А поради голямата си простотия едни го наричат отпаднал ангел, а други го смятат неправеден уредник. И тези техни думи са за смях на умните, защото подобно на гнила дреха не могат да се сберат накуп. Понеже всеки иска да надхитри другите, всеки по свой ум създава име на своя баща и учител. А толкова го почетоха, че го нарекоха творец на Божиите създания, а Божията слава считат за слава на дявола. А Бог е казал чрез пророка: „Другиму не ще дам славата Си“.

Еретиците, като чули лъжливия дявол да говори на Иисус: „Всичко ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш“, повярвали му и мислят, че той е властител над Божиите твари. И пак, като чули Господа да казва: „Сега се осъди князът на този свят“ и „Сега иде князът на този свят и в Мене той няма нищо да намери“, – тези думи, като чули, еретиците нарекоха дявола властител и княз на Божиите твари. Но нека чуят, защо се нарича княз. Преди да бъде разпнат Господ, когато идолите се бяха намножили на земята, дяволът се гордееше, и с него царуваше грехът и смъртта. Но когато единоутробният Син Божий благоволи да разруши неговата сила със воя кръст, оттогава се нарича не княз, нито властител, а враг и неприятел. Дори го виждаме да бъде побеждаван всеки ден не само от мъже, но и от жени – най-слаби същества, както добре знаят тези, които са чели житието на светата девица Иустина, на епископа Киприана и на други Божии светци. Дяволът се нарича княз, баща и учител на тези, които вършат неговата воля: разбойниците, блудниците, еретиците и всички, които го слушат. Но не Бог му е дал власт над тях, а те самоволно отиват при него. В сърцата на всички той сее зли мисли, ала не жъне навсякъде. Щом няма власт над свинете, още по-малко има над човека, който е сътворен от Божиите ръце!

Слушаме мнозина от нашите да казват: Защо Бог позволява на дявола (да напада) хората? – Тези думи са детински и не са на здрав ум. Заради своите храбреци Бог позволи на дявола да сее зли мисли в сърцата на хората, та да проличат тези, които изпълняват волята на дявола. Защото що е по-добро от Христа? – Но и Иуда стана негов предател, понеже самичък беше лош. А що е по-лошо от дявола? – Но и Иов биде венчан, както казва златоречивият Иоан. Като лошо куче, което иска да ухапе, и дяволът напада човека, ала, щом види в нашите ръце жезъла и Божията палица, сиреч кръста, бяга от страх, а ние се утешаваме според пророческите думи: „Твоят жезъл и твоята палица ме успокоиха“. Затова ние, братя, когато на сърцето някому от нас залегне мисъл, която ни води към какъвто и да било грях, нека вземем този жезъл и Господнята палица, сиреч знака на Христовия кръст. И като го направим на лицето си и в сърцето си, тутакси ще се отстрани от нас страшното и безсрамно куче. Ако ли се опитва много пъти пак да ни напада, със същия знак да го пропъждаме.

Понеже еретиците се отчуждиха от Христовия кръст и го отхвърлиха далеко от себе си, дяволът ги води лесно по волята си.

Както тези, които ловят риба с въдица, не могат улови такава, ако не забодат на въдицата червеи, така и еретиците покриват своята отрова с лицемерно смирение и пост. Освен това, като държат светото Евангелие в ръцете си и като го тълкуват неправилно, с него улавят хората заради собствената си погибел. Те напразно мислят да погубят всичката християнска вяра и любов и безумно се измъчват със своите моления. „И да раздам, каза, всичкия си имот, да продам и тялото си да бъде изгорено, щом нямам любов, нищо няма да постигна“.

Ако това е казано за човека, то колко повече (важи) за Църквата Божия, която учат да не обичаме! И с тяхната погибел страда светото Евангелие в ръцете им, като златна обица в свинска уста. И толкова сладкото ястие става смъртоносно, когато се вложи тяхната отрова в душите на тези, които слушат заблужденията им, както налятата с медовина чаша се огорчава от една чаша оцет. А има и такива, които, като слушат тяхната смъртоносна отрова, мислят, че никакво зло не вършат. Такъв е обичаят на дявола: и очите заслепява, и греха намалява, та тези, които вършат зли дела, да мислят, че не вършат нищо лошо. Ако умира птица, когато се завърже само за един нокът, как да не умрат еретиците, които са свързани за толкова пръсти.

А кое ли слово от книгите не изопачиха? Какво ли не похулиха в този свят, устроен от Бога? Не само към земята, но и към небето отправят хули, като казват, че по волята на дявола е всичко. Небе, слънце, звезди, въздух, земя, човек, църква, кръстове и всичко Божие отдават на дявола. Изобщо всичко, което се намира на земята – одушевено и неодушевено, – наричат дяволово.

Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]