Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]

Слушаме, че и между нашите има добри (монаси), които се мамят по законната женитба и не вършат достойното за спасението на тия, които живеят на това творение, т. е. на света. Други пък, които странстват и не се подстригват по закона, отиват в Иерусалим, трети пък – в Рим и други градове. И като се наскитат така, завръщат се по своите домове, каейки се за безумния си труд. А някои от тях си вземат жени, та стават за смях на хората. Други не снемат от плещите си монашеския сан, при все че много малко мислят за него. Други пък ходят от къща в къща и като не затварят устата си от словоохотливост, разказват и описват онова, което има по чуждите земи. С това искат да бъдат прославени от хората. А други пък и по-лошо правят.

Това говоря, като не хуля монашеството – не дай, Боже! Всички са свети, които са узаконени от Бога.

Но искаш ли да бъдеш монах и да приемеш кръста, наречен Иисусов Христов, стой си у дома! Защото да понасяш твърдо напастите, които идат от Бога и от хората, без да се отчайваш, и да не хулиш онзи, който ти причинил напастта; да не завиждаш; да не ревнуваш; да не лукавстваш; да се пазиш от всяко лошо дело, слово и мисъл - това значи да вземеш Господния кръст, да се отречеш от себе си и да вървиш след Господа: „Който иска, рече, да дойде след Мене в царството небесно, да се отрече от себе си и да вземе кръста си и да върви след Мене“.

Ако ли се противиш обаче на тези думи и казваш: Не е възможно да се спасят, които живеят на този свят, понеже има да се грижат за жена и деца, да помагат насила в работите и на земни господари, (да понасят) от войската всякаква пакост, а от старейшините – насилие, то и това да знаеш, брате: много простотия живее у тебе, та затова така говориш.

Но послушай да те поуча не от себе си, а от светото Писание, че не вършиш прилично, като изоставяш тези, които се уповават на тебе и се препитават от тебе. Послушай какво казва на Тимотей блаженият Павел: „Ако ли някой не се грижи за своите, а още по-малко за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверника“. И пак му казва: „Верни са тия думи: който желае епископство, добро дело помислюва. Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, чист, не пияница, кротък, не златолюбец, добре да управлява своя дом. Защото, ако не умее да управлява своя дом, как ще се грижи за Божията църква?“ Та ако това е казано за епископа, колко повече за тебе!

Ако ли денем ти работиш на земните господари, както казваш, или пък нищетата, човешката разпоредба или нещо друго ти пречи да се молиш на Бога, не обвинявай тях, но още по-добре изпълнявай, което ти е поръчано, като чакаш да получиш от Бога награда за това според своя труд, както и по-горе го изтъкнахме със светите книги. Освен това имаш и толкова време през нощта, колкото през деня: раздели го по угодата си и една част отреди за почивка на тялото, а друга – за молитва към Бога. Бог не е на едно място, а, както рече божественият Давид: „На всяко място на владичеството му, благославяй Господа, душо моя!“ И ако бъдеш възненавиден от някого, пак не скърби! Щом като нашият Господ прие разпятието и Неговите светци пострадаха от горчива смърт, макар да са били без грях, ние, грешните, не сме ли още по-длъжни да страдаме, да преживяваме люти мъки? Сам Господ е казал: „Блажени сте, когато ви възненавидят и изгонят и кажат против вас лъжовни каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небето“. „През много скърби, каза апостолът, трябва да влезем в царството небесно“.

Но аз, каза, съм богат и искам да страдам в манастир и да си спася душата, като живея в нищета; тук, в света, не е възможно да се спася. Апостолът казва: „Не обичайте този свят и (нещата), които са в него“.

Но ако ли не знаеш, човече, за какво е казано това, то послушай Иоана Богослова, за да ти покаже какво не трябва да обичаш: „Ако някой, каза, обича света, той няма любовта на Отца, защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, – не е от небесния Отец, а от този свят“.

Виждаш ли за какво говори това светият апостол? Всичко, което е в този свят – похотта на плътта и похотта на очите и гордостта, – не е от Бога, а е от този свят. Затова, човече, и в манастир да отидеш, и в пустиня да избягаш с тия похоти, безумно и напразно ще се скиташ, ако не ги отмахнеш от себе си. Мнозина погинаха в пустинята и планините, защото мислеха за светски (неща), но и мнозина, които и с жени живееха в градове, се спасиха. Светите апостоли и сам Господ, когато е ходил по света, са поучавали (хората) да отбягват всички тези похоти. Защото храбрецът не може да изпъкне, ако не убие противника. Господ допуска скърбите да нападат рабите му, та когато ги преодолеят, да се явят по-светли. И златото става толкова по-светло, колкото повече се нагрява на огън. Не можем да ковем златния и сребърния съд, нито да изправим изкривения, докато не го положим на наковалня и не ударим с тежък чук. Затова и ти, ако искаш да бъдеш съсъд на своя Владика – но си се разсипал от грехове, ала и досега не си се изковал чрез сълзи, нито си се поправил чрез покаяние – поне отсега се опомни, сепни се, потърси ходатай, който знае да ти укаже пътя към Божието царство. Ние не сме родени да угаждаме на корема, а главно на Бога. Ето защо и аз, грешния в Господа, моля ви: като виждаме толкова ратни беди и всички сегашни злини на тази земя поради човешки грехове, нека всеки от нас да се замисли, казвайки: Нима заради мене Бог да е изпратил война на земята? – И всеки от нас нека се приготви, защото не знаем в кой час ще дойде душевният крадец. „Бъдете будни, каза Господ, защото господарят на къщата ще дойде във време, когато вие не го очаквате“. И пак казва: „Бъдете будни и се молете през всяко време, за да може да избегнете всичко това, което ще бъде, и да се изправите пред Божия Син“. Затова, братя, нека всичко вършим според закона и според съвета на тези, които знаят, за да не затънем в пристанището.

Мнозина пък от тези, които отиват в манастир, като не могат да понасят тамошните моления и трудове, избягват и се завръщат като псета на своя бълвоч. Други пък, като изпаднат в отчаяние, прегрешават по-тежко и от това. Те се скитат без място от град на град, като ядат напразно чуждия хляб. А понеже са свободни от молитва и работа, изживяват си дните, следейки къде стават угощения, понеже са слуги на корема си, а не на Бога. „И за такива последното състояние бива по-лошо от първото“ – според апостола.

Затова, братя, ако и да сте на света и да живеете в богатство, послушайте какво казва блаженият Павел на Тимотея: „На богатите в този свят заръчвай да не се надигат, нито да се надяват на непостоянното богатство, но на живия Бог, който ни дава всичко в изобилие за наслада; да вършат добро; да богатеят с добри, щедри дела; да бъдат щедри и общителни, като си събират имот – добра основа за бъдещия живот, за да постигат вечен живот“.

Виждате ли, че богатството не е зло, ако добре се управлява?

Ако ли някой, като бяга от немотията, отива в манастир, или като не може да се грижи за децата си, бяга от тях, той вече там не търси Божията любов и не отива, защото иска да послугува на Бога, а защото иска да почива и да угажда на корема си. Такъв се отрича от вярата и е по-лош от езичника, както рече апостолът, и става причина за много клетви. Защото осиротените от него деца, когато мрат от глад и зиме страдат, в честия си плач го проклинат, казвайки: Защо ни роди баща ни, а нашата майка ни остави всред такова голямо страдание и всякаква беда?

Ако ни е заповядано да храним чуждите сироти, колко повече не трябва своите да морим! Бог навсякъде ще приеме нас, които живеем точно по закона. Черните ризи няма да ни спасят, нито пък белите ще ни погубят, когато вършим, което е угодно Богу. Затова, ако си богат, ще можеш да се спасиш с милостиня и молитви, като прочиташ често светите книги и като вършиш, което се заповядва от тях. Ако ли пък си беден, с ръцете си като си изкарваш хляба, с него прехранвай и себе си, и своите, като отбягваш кражбата и всяко зло. Благодари на Бога и за това, гдето ще получиш и по-голяма награда, понеже поради бедността си ти си се потрудил повече за невинността си пред Бога, отколкото богатите. „Комуто е дадено много, и много ще се иска от него“ – рече Господ. Затова една твоя троха, дадена на бедния, ще заслужи повече, отколкото големите дарове, дадени от богатите. Не на монасите е казано това: „Гол бях, и не Ме облякохте; странен бях, и не Ме прибрахте; боледувах, и не Ме посетихте“. Не е полезно за монасите да излизат нито из манастира, нито из килиите, когато не е необходимо. Какво ли ще дават, когато сами искат облекло от другите. Не и на постниците, които не знаят има ли нейде тъмници, е казано: „В тъмница бях, и не ме посетихте“. А тези думи са казани от Христа заради живеещите в този свят. „Когато постиш, рече, помажи си главата и си измий лицето, та да се покажеш, че постиш, не пред хората, но само пред Бога“. Затова, братя, и ние да помажем душевната си глава с маслото на нищелюбието, като измиваме тайно лицето си със сълзи!

Виждаме други да скитат с чорлави глави и небрежни към тялото. Уподобили се на лицемери, според думите на Господа те погубват своята награда.

А има и други, които възразяват и не слушат тези, които ги поучават, и се причисляват към големите светилници. Те казват: „Та Антоний, Сава и другите отци, като избягаха от този свят, не отидоха ли в пустинята?“ – Ние пък им отговаряме: Наистина, брате, добре мислиш и добре ще започнеш работата, ала помисли ще можеш ли да поемеш техните страдания? Защото те не само че не са имали покой нито един час, но и много беди са изпитали от зли бесове. Па и постните им мъки са били големи. Кой ще разкаже за тяхната жажда за вода, за техните земни мъки? А ти, понеже се обещаваш по същия начин да страдаш, изпитай се (по-рано) в своята стая, като седиш поне три години, учейки душата си да понася мъките, които прие за нас нашия Господ Иисус Христос. Ако някой говори лошо за тебе, не позволявай на гнева да излезе из твоите уста чрез думи! Ако някой извърши върху тебе някакво насилие, не роптай против него! С духовния пост се постига повече, отколкото с плътския. Не се радвай, когато врагът ти страда, и не скърби, когато брат ти богатее всеки час! И името Господне да не излиза из твоето сърце. Било когато ядеш, било когато пиеш, било когато вършиш нещо друго, казвай: Господи Иисусе Христе, смили се над мене! – Всичко това да става тайно. И ако видиш, че си съвършен във всичко това, пази се от лукавия и високоумен бяс да не всее в сърцето ти пагубната мисъл, че ти си велик. И ако ти каже, че вече си голям и си угодил на Бога, помисли за своите първи грехове, като кажеш: Ако и да ми е простил греховете милосърдният Господ заради безконечното Божие царство, драго ми е да изтърпя двойни мъки. Ако ли ти припомни множеството грехове, които си извършил на младини, говорейки: Много си съгрешил и не можеш да бъдеш простен – не го слушай, нито се отчайвай, но кажи: Моят Господ Иисус Христос е дошъл да помилва грешните.

И ако видиш, че си силен да претърпиш всякакви мъки, тогава иди в манастир и заради Христа се покори на своя игумен. И като се отречеш напълно от волята си, до смъртта си изпълнявай неговата воля. Почитай игумена като Бога, а братята като апостоли и не давай воля на сърцето си да дири нито Рим, нито Иерусалим. Пребивавай в своята килия, като извършваш моленията, що ти е наложил игуменът. Макар и там да си, сам Господ Иисус Христос ще дойде при тебе със своя Отец и Светия Дух, водейки със себе си Петър и Павел и другите светци, които търсиш далеко. И ще видиш, че те не са само в килията, но и в сърцето ти, защото сам (Христос) се обеща да дойде с Отца у такива и да си направи у тях обиталище.

Ако ли се случи да се разори мястото поради нахлуване на войска или поради друга причина, където те Господ отведе и където ти покаже място, вече там заживей като вършиш първото. Господ не ще умори с глад душите на праведните. Както умира рибата, когато е без вода, така погива монахът, когато се отлъчи от манастира. И както кокошката създава запъртъци, когато често става от яйцата, така и монахът забравя отредената нему служба, когато често излиза от манастира по своя воля. Всичко това написаха светите отци, за да се спасят послушните.

Има пък други, бесни на дума, които се противят на Писанието. Като искат да живеят по своя воля, построяват си други жилища, като оставят своите (близки) без причина и (там) узаконяват своите навици. Искат с това да се прославят на земята, което и става. А като се обогатят телом, а не духом, заживяват по старому. Те се завръщат (към първите си привички), както свинята към тинята според Писанието; гиздят се с облекло и се перчат на тези, които вървят след тях. И кой от тези, които мислят добре, не ще се натъжи, когато ги види така да вършат? И ако да са такива, повече укоряват нас, които пишем това, а не себе си. А кой ще разкаже насилията, които извършват над немощните? Макар че прочитат книги за закона и устава за монашестването, сами вършат някои простъпки и дела противозаконни. И като искат да изтъкнат своята правда, не се покоряват на Божията правда. Но горко им! – както каза пророкът: „Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред самите себе си!“

Когато бяха миряни и живееха в много неправди, казваха: Когато станем монаси, ще се разкаем за тях. Но и когато достигнат този голям ангелски образ, пак ходят според първия си нрав и обичай, за да се сбъднат думите, казани за тях: „Защото по-добре би било за тях да не бяха познали истината, отколкото да се отклонят от предадената им света заповед, след като са я познали“. Заради тях добрите и законни монаси се ненавиждат от хората.

А за храната и за веселбите им и за подобни тям неща невъзможно е да се говори, защото на трапезата си имат много и различни ястия, както богатите, които живеят светски; (вдигат) голяма врява и ту се обиждат, ту се сприятеляват – не по закона. Щом престанат да се карат, отдават се на пиянство, като се помиряват и сприятеляват в името на виното, а не на Бога. „Ала приятелството със света е вражда против Бога“, както рече апостолът. Който прочее иска да бъде приятел на света, става враг на Бога. И при все че са такива, мислят, че са монаси и че служат на Бога. „Но не можете, рече, да служите Богу и Мамону“. Длъжни сме да си направим приятел от неправедното богатство, като задържим за себе си, което ни се пада и ни е достатъчно, а с излишъка да нахраним недъгавите сираци. А ние, с което сме длъжни да бъдем приближени на Бога, със същото ставаме Негови врази.

Знаем, че тези думи са ненавистни на такива, ала не и Богу, защото не от себе си говорим, а от светите апостоли и пророци. Вземаме думи като бисери и с тях ковем венец за главата на всинца ни – сиреч за Христа. Затова, който ненавижда нас, ненавижда тях, а именно – Светия Дух, който е говорил чрез устата им. А Иоан Богослов казва: „Ние сме от Бога; който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша“. И пак: „Който казва: познавам Бога! – а заповедите Му не спазва – лъжа е, и истината не е у него“. „А без дела, вярата е мъртва“.

И тъй спомнете си, братя, колко светци претърпяха всякакви страдания и различна смърт заради Божието царство! А ние поне гърлото си да затворим за различна и ненавременна храна. Ако на богатите, които живеят в света с жени, е забранено ненавременното хранене, то колко повече на монасите? Пътници и пришелци сме, братя, в тоя свят.

Послушайте великия върховен апостол Петър, как ни учи с милост, като казва: „Възлюбени, моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате мерзките похоти, що воюват против душата, като имате добри обноски помежду си. Защото всяка плът е като трева, и всяка човешка слава е като цвят от трева: изсъхва тревата и цветът й отлита; словото Божие обаче пребъдва до веки. И тъй, като оставите всяка злоба, всяко коварство и лицемерие и всяка клевета, като новородени младенци ламтете за духовното и чисто мляко, та с него да пораснете за спасение, понеже вкусихте, че Господ е благ“. А блаженият Павел и с молитви ни учи, казвайки: „Затова прекланям си коленете пред Отца на нашия Господ Иисус Христос, да ви даде, според богатството на славата Си, сила и крепкост, (за да се утвърдите) чрез неговия Дух във вътрешния човек, и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете да проумеете с всички светци, (що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да познаете любовта Христова)“. И пак: „Ако сте умрели с Христа за стихиите световни, то защо като живеещи в света се приучавате да ви налагат постановления, (които подлежат) на разрушение? И тъй, ако сте възкръснали с Христа, търсете това, което е горе, гдето Христос седи от дясно на Бога; мислете за горното, а не за земното, защото умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога. А когато Христос, вашият живот, се яви, тогаз и вие ще се явите с Него в слава“.

Виждате ли, братя, колко поучения на светите апостоли погребваме в забрава? Ала моля ви, да се опомним и да станем от този дълбок греховен сън, за да не чуем онзи горчив отговор: „Идете от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели“. Затова, по-добре е да изгорите от тези думи, отколкото във вечния огън.

А други се затварят в килия и се отдават на волята си. Там те живеят, гоейки се като свини в кочина. Те се задоволяват с подаяния. Поради това, като отбягват манастирския закон, не искат да работят, нито да се покоряват на игумена и нито ден не могат да преживеят в мир с монасите. Като искат да минат за почтени на земята, предават ни свои завети и закони; чрез изповед опрощават [грехове] и вършат безумия, когато сами трябва да бъдат опростени от другите. И което е най-ненавистното и най-мръзко пред Бога – високоумието, то пребивава у тях. Мислят за себе си, че са велики и свети, че всички хора са по-долни от тях и че само те са угодни Богу. И като стоят тук, уреждат чуждите домове, а от безумие своите отбягват; често купуват и продават и уреждат имения от ниви и ливади.

И други безумия те вършат: изпращат всякакви разкази и книги, поръчвайки да бъдат разпространени и по други страни, ако е възможно.

Такъв е, прочие, лукавият дявол. По волята си той отклонява всички от правия път, за да се сбъдне Давидовото пророчество, което казва: „Всички вкупно се отбиха и станаха непотребни: няма кой да прави добро, няма нито един“ [Пс. 13:3]. Това било писано заради злите и незаконно скитащи се по всички градове. Като забравиха поученията на апостола Павла, те, ядейки чуждия хляб в леност, зле прекарват дните си. На такива заръчва в посланието си към солуняните: „Заповядваме ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да страните от всеки брат, който постъпва безчинно, а не по преданието, що е получил от нас. Само знаете, как трябва да ни подражавате, защото не безчинствахме при вас, нито ядохме хлябдаром и някого от вас, но в труд и мъка работихме и ден и нощ, за да не отегчим никого от вас и не затова че нямахме власт, но да ви дадем себе си за пример, та да ни подражавате. Защото и когато бяхме при вас, това ви заръчвахме: който не иска да работи, да не яде. Слушаме, че някои у вас живеят безчинно и нищо не работят; на такива заповядваме и ги молим в нашия Господ Иисус Христос да работят безшумно и да ядат свой хляб“ [2Сол. 3:6-12].

Зная пък други отци, които наистина подобава да наречем монаси. Дори погледът им показва, че са ангели Божии. Думите им са светлина за душите, а те са като небесни (ангели) по планините и живеят също като тях. Непрестанно славят Бога, не се грижат да натрупат богатства, нито се красят с блестящи одежди, но през всяко време като че се пекат в огнената геена и като че виждат вече Господа, който иде от небето да съди. Кой ще разкаже за доброволните им сълзи и скърби?

Други пък се скитат, както казва Павел по планините и земните пещери, като се лишават от всички блага на този свят. За тях целият мир е недостоен. Те пребивават по двама или по трима в една душа, носейки всред себе си Христа, според Писанието. Ако се случи някому от тях да изпадне по необходимост в града или на пазара, той, като си покрие лицето и като се наведе, извършва необходимото. Те не се гнусят от жените, както еретиците, ала от голямо смирение сами смятат, че са недостойни да гледат хората. Странят от всяка злоба, само се осъждат, сами се укоряват и със знака на честния кръст просвещават вътрешния и външния човек. И ако им се случи да бъдат познати от някого, като от огън бягат от човешката слава, защото знаят писаното: „Което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога“ [Лука 16:15]. А другите им доброти кой може да разкаже?

А ти, човече, ако искаш да монашестваш, ето показахме ти всички пътища на спасението. И ако си изпитал душата си и ако сърцето ти е силно за всякакви неволи и за речените страдания, „то с радост тичай към подвига, който ти предстои, като имаш предвид началника и завършителя на вярата – Иисус“.

Ала варди се от отрова: жена си напущаш, без да си настанил децата си, и оставяш земята, без да си ги поучил в страх Господен и без да си се погрижил за техния живот. Защото всеки християнин е длъжен да научи всички, които са в неговия дом, да се боят от Бога, понеже ще отговоря за тях пред Божия съд.

Ако ли бягаш, понеже мислиш, че този свят е скверен, и хулиш живота с жена, понеже не позволява да се спаси, който така живее, ти с нищо не си далеч от мисълта на еретиците. Защото и те учат, че съпружеството е скверно и че месоядството и винопийството ни отлъчват от Бога. Но те се мамят. Това никъде не намираме в светите книги. На светите събори светите отци най-много проклеха онези, които хулят Божия свят и писаните устави, казвайки: „Които хулят тези, които ядат месо или пият вино с мярка, или носят бляскави одежди и поради това са безсилни да добият спасение, да бъдат проклети!“ – Всички сме длъжни да изпълняваме съветите на тези, които умеят, за да не отиде трудът ни напусто и безсмислено.

Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]