Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]

А откъде се ражда всичко това? Не е ли явно, че от не четенето на книги и от леността на иереите? Що да кажем против това?

О, пастири на Божиите словесни овце, които вземате мляко и вълна от стадото, а не се грижите за овцете! Какъв ответ ще дадем пред Божия съд, какъв отчет ще дадем на великия пастир на пастирите, който е казал с устата на пророка: „Ако не извлечеш онзи, който пада в греховния ров, кръвта му ще подиря в твоите ръце, каза Господ“. А епископът е длъжен да ръководи свещеника и да поучава хората, които му са поверени, но по-напред сам трябва да страни от всяко зло, както казва Павел, а най-вече Христос: „Защото, рече, епископът като Божи разпоредник трябва да е непорочен, не себеугодник, не гневлив, не пияница, не буен, не лаком за печалба [да се придържа о истинското слово], според както е научен, та да бъде готов да утешава със здравото учение, да изобличава противниците на вярата“, самичък като служи за пример по всичко, що е добро.

Послушайте, пастири, защото към вас е това слово! Послушайте всички, които управлявате Божиите люде! Послушайте гласа на старейшината на пастирите, който е казал: „Добрият пастир полага душата си за овцете; а който е наемник, а не пастир, комуто овцете не са свои, ако види, че иде вълк, той бяга, като оставя овцете, а вълкът ги напада и ги разпръсва“.

А откъде идат тези вълци, злите псета – еретическите учения? Не ли от леността и невежеството на пастирите? Откъде са разбойниците и крадците, сиреч греховете и неправдите? Не ли от това, че епископите не поучават? Но как ще се изпълнява Божието слово от човек, който е прост и не познава закона и който става законодател повечето пъти чрез откуп, което е второ идоложертвие?

Пак казвам: Послушайте, о, пастири, и пазете стадото, което ви е поверено! Учете го с кротост и го напътвайте с любов, за да не се сбъдне с вас реченото: „О, горко вам, слепи вождове, защото затваряте Божието царство пред човеците и нито сами влизате, нито позволявате другиму да влезе“. Послушайте, старейшини на пастирите, и не преставайте да поучавате поверените вам люде! Не заравяйте таланта в храната, не крийте Господния бисер в пиянството!

Веднъж един слуга получил от своя господар един сребърник. Понеже не го погубил, той го занесъл на господаря си и казал: Уплаших се от тебе, понеже си жесток; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си разпръсвал; затова и отидох, та скрих твоя сребърник. Ето ти твоето! – Какъв отговор чу? Каква награда получи? – Зли рабе, каза, познаваш ме, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм разпръсвал. Тогава защо не даде среброто ми на търговците, та когато си дойда, да си го получа с лихва? – И каза на тези, които стояха пред него: Хвърлете непотребния слуга в огнената геена!

Пастири, чуйте този страшен отговор! Защото, ако толкова е бил мъчен този, който не е изгубил сребърника на господаря си, а му го повърнал без лихва, колко повече да не получат двойни и тройни мъки онези, които са получили два или три сребърника и не ги опазили, а ги погребали в леност? Послушайте върховния апостол Петър какво ви учи, казвайки: „Пасете Божието стадо, което е между вас, като го надзиравате не принудено, а доброволно, не за корист, но от обич; не като че владеете страната, но като давате пример на стадото. И когато се яви началникът на пастирите, ще получите неувяхващия венец на славата. Измийте се и бъдете бодри; защото вашият враг, дяволът, ревейки като лъв, ходи и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра“.

Като слушаме тия думи, о, епископи, колко хубаво е да се грижим за повереното ни стадо, та да се удостоим да получим обещаните дарове!

Епископът и свещеникът е нищо, ако от пост си извие врата като приток според Писанието, а не поучава с любов хората, които му са поверени, в страх от Бога. На тези думи ми е свидетел пророк Исаия и апостол Павел, който казва: „И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, щом нямам любов, аз не съм нищо“. „Защото съдът ще бъде безмилостен към онзи, който милост не е проявил“. Ето защо, който поучава, нека поучава с любов не само тези, които го обичат, но и онези, които го ненавиждат. Защото Господ каза: „Ако обичате само които ви обичат, каква награда вам? Та и грешниците вършат това. А вие обичайте враговете си; правете добро на тези, които ви ненавиждат; молете се за тези, които ви правят пакости, за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небето“. Ако ли не се вслушаме в тези думи и не изпълняваме всичко, което ни е заръчано, и с нас ще се сбъднат страшните думи, които Бог изрече с устата на пророка: „Аз възпитах и въздигнах синове, а те ме оскърбиха“.

Подражавайте на тези, които отглеждат лозята! Както те бдят ден и нощ, като се разхождат около тях и пляскат и викат, за да не дадат нито на звяр, нито на крадец, нито на птици да озобят лозето, така и вие, епископи, правете, за да не озобе Господнето лозе дивият глиган, дяволът. Защото, ако само на себе си угаждате, като умножавате молбите, а не изкоренявате скръбта на сирак и на вдовица, пророкът ще ви рече: „Защо ми са многото ви молитви? – казва Господ. – Всички те ми са отвратителни. Когато простирате ръцете си към мене, аз закривам очите си от вас; и кога умножавате молбите си, аз не слушам, защото ръцете ви са пълни с кръв“. А кръв книгите наричат стенанията и сълзите на бедните. „Умийте се и бъдете чисти, научете се да правите добро, избавяйте, когото обиждат, напътвайте сирак, бранете вдовица; и ако вашите грехове са като багрено, ще ги направя бели като сняг. И ако поискате и ме послушате, ще ядете благата на земята“. На коя земя? На тази и онази, що Господ обеща да наследят кротките. „Ако ли пък не искате да ме послушате, каза, оръжие ще ви изяде. Господните уста рекоха това“.

Обратно към: [Беседа против богомилите][Козма Презвитер][СЛОВОТО]